Но ако приложеше същата класификация и за брака, вероятно трябваше да постави себе си във втората категория. Тази мисъл я накара да се свие на седалката на таксито. През последните няколко месеца тя просто бе вървяла напред, надявайки се, че всичко ще се нареди от само себе си (което и стана — поне за известно време, нали така?!), и едва когато проблемът избухна буквално в лицето й, тя си направи труда да се заеме с него. Може би трябваше да положи повече усилия по време на онези трансатлантически сесии с Шейн и доктор Винсънт. Но часовата разлика беше огромна — цели шест часа, и макар че тарифата на добрата психоаналитичка бе цели 500 долара, те не бяха нищо в сравнение със сумата, която се губеше на час на снимачната площадка. Приблизително 25 000 долара. Затова, когато хората й съобщаваха, че са готови да снимат, тя беше принудена да тръгне. Не можеше да им каже: „Хей, извинявайте, изчакайте ме още две минутки, докато успокоя болното его на скъпия си съпруг!“
И все пак бе направила усилие. Веднага след като се прибра вкъщи, което беше преди две седмици, в продължение на пет дена тя посещаваше спешните тричасови сесии с доктор Винсънт. Доктор Винсънт бе помолила да й осигурят статив и огромен бял тефтер — от вида, който сценаристите в телевизията използват, за да изградят сюжета на сериалите. Следователно не беше чудно, че доктор Винсънт се оказа бивша телевизионна сценаристка, която обаче осъзнала, че може да бъде много по-полезна на хората в Индустрията, помагайки им да си изградят по-добро Разбиране за Взаимоотношенията си и за Самите Себе си.
Отвори на първата страница на тефтера и написа огромна буква „Е“, която после огради със синия си дебел флумастер.
— Какви асоциации ви навява буквата „Е“? — попита после.
— Его! — отсече веднага Уенди и се усмихна самодоволно, защото знаеше, че много я бива в тази игра.
— Много добре. Шейн? — обърна се към него доктор Винсънт.
— Ескалибур! — изстреля Шейн и изгледа кръвнишки Уенди, сякаш я предизвикваше да му се изсмее.
— Ескалибур — написа докторката върху тефтера, а в края на думата постави огромен въпросителен знак. — Нека поговорим за това. Ескалибур е меч. За пениса си ли мислеше, Шейн?
— Той непрекъснато мисли за пениса си — отбеляза Уенди. Не успя да се въздържи — думите сами избликнаха от устата й. Шейн я изгледа така, сякаш се канеше да я разкъса. Тя обаче сви рамене и добави: — Така де, всички мъже са такива! Това е основната им мисъл през по-голямата част от времето им!
— Не, Уенди, не е вярно! — отсече той.
— А какво ще кажете за това? — прекъсна ги доктор Винсънт и написа върху листа думата „ескейпизъм“.
— Бягство?! — изгледа я неразбиращо Уенди.
— Работата е равна на бягство — отбеляза лекарката и записа равенството върху тефтера.
— Да, напълно вярно! — просъска доволно Шейн и скръсти ръце.
— Не е вярно! — извика Уенди и изгледа ужасено двамата. — Хората трябва да работят, няма друг начин! — добави тя и веднага след това си даде сметка за огромната грешка, която беше допуснала. Но какво говореше, за бога?! Та Шейн не работеше нищо! Пак се обърка.
— Работата е бягство — повтори доктор Винсънт. — Но когато ги обединим, какво се получава?
— Какво? — повтори Уенди още по-объркано. — Получава се „НИЕ“! — отговори с още по-голям апломб Шейн. — Точно така! А ние не искаме Работата да се превърне в Бягство от НИЕ!
— Но това не е така! — запротестира Уенди. — Ние с Шейн си имаме правила и аз се придържам към тях. Не ми е позволено да отсъствам от дома за повече от две седмици! И никога не съм го правила! Сега би трябвало да бъда в Румъния, а не тук, но ето че се върнах! Нали така, Шейн?! Нямаше ме само десет дена…
— Но каза, че ще отсъстваш три. Максимум — прекъсна я безцеремонно Шейн.
Уенди се обърна за помощ към доктор Винсънт.
— Наложи се да уволня режисьора и да наема друг, а после трябваше да… — започна, но после се отпусна безпомощно в стола си.
Как въобще може да им обясни целия непосилен процес по наемането на нов режисьор и започването на работа с него?! За капак на всичко бе напуснал и продуцентът — в знак на протест. Така че сега се налагаше временно да го замести, докато новият продуцент, който в момента завършваше друг филм, приключи работата си и се появи на тяхната снимачна площадка, точно след (ако всичко върви по план, разбира се!) четири дена!
— Не заминавай, чуваш ли?! Предупреждавам те, Уенди! — бе извикал на другия ден Шейн, докато тя си приготвяше багажа.
— Налага се.
— Не чу ли какво ни каза доктор Винсънт? Ти просто бягаш! Използваш филмите си — своите фантазии, — за да избягаш от живота! Върховен пример за ескейпизъм!
