— Ето я и нея! — изчурулика бавачката Гуинет и вдигна детето. — Ето я мама! — След което погледна, към Уенди и й се усмихна притеснено.
Уенди хвърли поглед към Шейн, за да се убеди, че той си дава ясна сметка за значението на тази сцена. Той просто й се усмихна примирено, а тя се приведе доволно към дърпащия я за дрехите й Тайлър.
— Мамо, падна ми зъбче! — изрече гордо той и пъхна пръстчето си в дупката.
— Дай да видя! — кимна майка му. — Боля ли те? Феята на зъбчетата идва ли при теб?
Тайлър се разтресе целият и отговори:
— Не ме боля, но имаше много кръв! А пък феята на зъбчетата ми даде десет долара! Та татко после каза, че си струвало да изтърпя!
— Охо, десет долара! Та това са много пари за едно малко зъбче! Какво ще правиш с тях?
— Ох, бе, мамо! Как ще са много! Та те не стигат дори за един компактдиск!
„Господи, на това ли ги учи Шейн?!“ — смръщи се майка им, изправи се, хвана децата си за ръце и тръгна напред.
Шейн не направи никакъв опит да я целуне за добре дошла. Вместо това посочи към мъжа до себе си, който отблизо се оказа не чак толкова красив, колкото й се бе сторил отдалече. Изглеждаше като излят от калъп, сякаш кожата му беше направена от пластмаса. Носеше тъмни авиаторски очила и пушеше цигара („Парламент“, моля ви се!), а върху главата му стърчеше груб изрусен кичур, като че ли залепен с лак за коса. Беше обут в много тесни бели бричове и черни ботуши, които стигаха чак до коленете му. Ризата му беше бяла на червени ивици — същият черешовочервен цвят като ризата на Шейн.
— Това е съпругата ми, Уенди Хийли. Марк Уитълс, нашият треньор — представи ги Шейн.
„Поне ме призна официално за своя съпруга!“ — помисли си Уенди, докато се ръкуваше с треньора. И за части от секундата си позволи да допусне в себе си безумната надежда, че може би е допуснала някаква грешка и че всичко в крайна сметка ще се нареди.
— Не сме очаквали Уенди при нас — продължи Шейн и я погледна многозначително. — Но предполагам, че се е притеснила за децата.
— Бях в командировка и не съм ги виждала много отдавна…
— Къде? — прекъсна я Марк, като бръсна парченце тютюн от белите си бричове. Уенди веднага си каза, че треньорът се държи контешки като брокер на недвижими имоти.
— Румъния — отговори тя.
— Румъния ли?! — тръсна отвратено глава треньорът. — Че какво има там? Нито ски курорти, нито някакви магазини, предполагам!
— Работа — отговори лаконично Уенди, давайки си сметка, че всеки момент ще изгуби търпение с този нагъл човек.
— Уенди е във филмовия бизнес — поясни Шейн.
— Тя е президент на „Парадор Пикчърс“ — изчурулика гордо Тайлър.
„Браво на теб, момчето ми!“ — помисли си Уенди и стисна лекичко ръката му.
— Това е… много хубаво — изгледа я вече по-внимателно Марк, сякаш изчисляваше стойността й. — Тук имаме много хора от филмовия бизнес, така че би трябвало да се чувствате като у дома си!
Уенди го изгледа и се изкиска, като искаше да му подскаже, че това е абсолютно невъзможно.
— Ето, виждаш! — обади се триумфално Шейн. — Децата са си много добре!
— Да — кимна сковано тя, — виждам.
Двамата си размениха погледи, изпълнени с омраза.
— Хайде сега да видим понито, а, какво ще кажете? — обади се Марк, хвърли цигарата си в тревата и я загаси с подметката на ботушите си.
Магда сграбчи майка си за ръката и започна да я дърпа към понито.
— Това не е ли най-красивото пони, което някога си виждала, а?! — извика тя със светнали очи.
— Да, скъпа, много е… много е красив! — съгласи се неловко Уенди.
Никога не се бе приближавала до кон. И въпреки че точно този не беше особено голям („тридесет и две лакти“, както всички се изредиха да й повтарят — факт, чиято значимост определено й убягваше), страхът й от това огромно, според нея, животно, бе прекалено голям, за да й позволи да го доближи. Дори и когато го завързаха и му сложиха въжета — сигурно за да предотвратят бягството му, — тя не можа да се успокои.
— Ела, мамо! — подкани я Тайлър, разтърсвайки ръката й.
— Тайлър, стой… стой тук! — заповяда му тя, но детето се откъсна от нея и се приближи право до понито, което сведе глава и подуши главичката му.
На Уенди й прималя, обаче Тайлър се разкрещя щастливо:
— Той ще бъде и мое пони, нали така?
— Мамо, днес е по-хубаво и от Коледа! — намеси се Магда и прегърна понито през врата. — Обичам те! Обичам те, Принс! — Очевидно това беше името на понито или пък тя самата вече го беше кръстила. — Може ли да прекарам нощта при него?
— Не, скъпа, не…
— Ама Санди Першенки… — (коя пък е тази?!) — веднъж пренощува при коня си! Когато имаше колики! Беше три дена преди квалификациите на Олимпиадата и тя прекара нощта при него, в обора му! И конят нито легна върху нея, нито нищо! Така че няма нищо страшно! Освен това, ако случайно паднеш, конят никога няма да те стъпче! Не мога да разбера защо повечето хора си мислят, че конете правят така, но това не е вярно! Конете знаят! Конете знаят всичко!
— Мамо — намеси се Тайлър, — ти познаваш ли Санди?
— Не, скъпи, не я познавам — отговори Уенди, протегна ръце и го вдигна. Беше натежал. И облечен точно като баща си — с бели дънки и червено поло.
