После подбра децата и излезе.
Уенди подаде глава на прага и подвикна след тях:
— И само органична храна, ясно ли е?! И стриктно спазване на времето за лягане!
Шейн кимна, но не си направи труда да се обърне. Тя се загледа след малката си циркова трупа, докато вървяха по бежовия коридор, наподобяващ вътрешността на кашон. Накрая всички се заковаха пред асансьора.
— Чао, мамо! — извика весело Тайлър, като се обърна и й помаха.
— Чао! — махна му и тя. — До утре!
И остана да ги наблюдава, докато не се качиха в асансьора, изпълнена със смесица от гняв и безсилие, но най-вече — тревога. Ставаше й все по-ясно, че децата й нямат нужда от нея. Даже не изгаряха от желание да останат при нея!
Но това е само защото все още живее в хотел. Да, така трябва да е! Когато си купи нов апартамент, всичко ще се промени и животът им отново може да стане нормален. Веднага щом се бе върнала от Палм Бийч, тя бе наела Неса, а Неса пък веднага бе уредила децата да прекарват еднакво време с майка си и баща си. Но това беше само временно. Уенди се надяваше да успее да изтрие Шейн от картината веднъж завинаги.
Затвори вратата и се обърна към Неса.
— Никога не можех да си представя, че двама души могат да се мразят толкова много! А ти? — Въпросът беше по-скоро риторичен и тя не очакваше отговор.
Но адвокатката все пак отговори:
— Да, той определено те мрази. И, както го гледам, няма да се предаде много лесно!
Най-големият ни проблем е адвокатът на Шейн — изтъкна Неса петнадесет минути по-късно, докато двете седяха на масичка в лоби бара на хотела. Дантеленото перде близо до тях се издуваше от вятъра. Уенди се загледа през прозореца към минувачите навън — беше краят на април и Сохо беше пълен с туристи.
— Не се страхувам от адвоката му — отбеляза тя и разбърка еспресото си с металната лъжичка. — Той би трябвало да е наясно, че Шейн не разполага с никакви права!
— Да, от традиционна гледна точка е точно така — кимна Неса. — Обаче Хуан Перек е мъж, който е прекарал по-голямата част от кариерата си в измъкване на огромни издръжки от богати мъже за техните бивши съпруги и деца. От години чака случай като нашия. За него това е прекрасна възможност да докаже, че законът действително е сляп, тоест нито расистки, нито сексистки. С други думи — добави, отпивайки от черното си кафе, — той иска да те използва за назидание!
— Но нали вече си постигна своето! — изтъкна Уенди, като кръстоса ръце пред гърди. — Отстъпвам апартамента на Шейн. Само той струва два милиона долара! Това са много пари за мъж, който десет години не си е помръдвал пръста!
— Да, знам — кимна съчувствено адвокатката. — Но това също е проблем. Ако Шейн беше работил поне малко, това значително щеше да улесни нещата. Защото щеше да означава, че е в състояние да се издържа сам. Съдът обикновено гледа на подобен тип ситуации като подсказващи, че от другия съпруг не може да се очаква да работи, след като е отсъствал от пазара на работната сила в продължение на десет години.
— Но това е абсурдно! — възкликна Уенди. — Шейн е напълно здрав четиридесетгодишен мъж! Може да си намери работа като всеки нормален мъж на този свят! Ако трябва, може да бъде дори сервитьор!
— Не бих се изразила така пред съдията — отбеляза предпазливо Неса. — Няма да се приеме добре.
— И защо? Та това е самата истина! Какво му пречи за разнообразие да си поразмърда малко задника, а?!
— Налага се да се опиташ да погледнеш на този въпрос от друг ъгъл — изрече с успокояващ тон адвокатката. — Шейн твърди, че вече си има работа — същата работа, която е работил през последните десет години! И тя е да бъде баща на децата ти!
— О, я стига! — махна презрително с ръка Уенди.
— Не мога да знам колко точно се е грижил за децата, но важното е, че в случая това няма никакво значение. В очите на съда грижата за децата се счита за нормална работа. И ако ролите бяха разменени, ако Шейн беше жената, а ти — мъжът, да заявиш на съдията, че той трябва да излезе навън и да си потърси работа като сервитьор е равнозначно на преуспяващ мъж да каже на жена си, която цял живот е била домакиня, че трябва да излезе навън и да се хване на работа в местната автомивка!
Уенди присви очи и просъска:
— Сигурно ще иска още пари, нали?
— Не точно пари — отбеляза Неса. — Той иска редовна издръжка! Както и издръжка за децата! Той настоява да вземе децата, Уенди!
Уенди се изсмя и отсече:
— Никакъв шанс! Това са си моите деца! Аз ги обичам и те искат да бъдат с мен! Децата трябва да живеят с майките си и точка! А Шейн може да получи онова, което всеки разведен мъж получава — тоест, да ги вижда през седмица!
— Да, точно това и можеше да се очаква, ако ситуацията беше от нормалните. Ала тя не е! — изтъкна адвокатката и пак отпи от кафето си. — Ти си една от най-преуспелите жени в тази страна, така че нормалните правила не важат за теб!
Уенди остави чашата си и каза:
