— Тогава и аз ще излизам! — извика сърдито Тайлър.
— Щом толкова настояваш — отбеляза Уенди и го погледна тъжно. Горкото дете! Разбираше го перфектно! Чувстваше се като в клетка в това тясно пространство! Но това беше само временно. Приведе се към него и прошепна: — Съвсем скоро ще се сдобием с нов апартамент! Надявам се, че ще останеш доволен, нали?
— Ами… не знам — сви рамене детето. — Нали вече си имаме един?!
— Мамо, ще видим ли Гуинет? — попита Клоуи.
— Ще я видите в понеделник сутринта, когато се върнете тук. Сега ще постоите малко с татко, а после, в неделя вечерта, ще се върнете тук.
— И защо трябва да се връщаме тук? — попита Тайлър и изгледа вбесено моливите си. — Защо да не си стоим у дома?
— А не искаш ли да стоиш при мама?
— Ти защо не се върнеш у дома? — попита синът й.
Уенди се усмихна и сигурно за хиляден път отговори:
— Защото мама и татко вече не живеят заедно. Мама скоро ще намери нов апартамент и тогава всички ще се съберем да живеем там!
— А татко ще дойде ли? — попита Клоуи.
— Не, татко ще си остане в неговия апартамент.
— Имаш предвид нашия апартамент, нали, мамо? — извърна се към нея Тайлър. — Там, където живеем ние! А ти живееш в този хотел!
— Ти също живееш тук — отговори търпеливо Уенди.
— Искам у дома! — извика Клоуи и се разплака.
На вратата се позвъни. Уенди вдигна Клоуи, постави я на леглото и извика:
— Магда, би ли отворила?
— Защо? — изкрещя в отговор Магда.
— Защото се звъни… — започна майка и, но после въздъхна, взе на ръце Клоуи и тръгна към антрето.
Точно в този момент Магда внезапно реши да се прояви и се втурна да отвори. После само изрече: — О!
— Татко ли е? — извика Тайлър и се втурна след тях.
Неса Хоуп, адвокатката, стоеше несигурно на прага и оглеждаше картината пред себе си с неприкрит ужас. Тя беше на тридесет и пет години, неомъжена и доста привлекателна — поне по стандартите на Горен Истсайд. Беше облечена с щампирана блузка на Роберто Кавали, дънки и високи обувки на Мери Джейн от черна кожа. Освен това бе прочута като най-добрият бракоразводен адвокат в кантората „Бърчел & Дингли“ и заемаше четиридесет и трето място в списъка на петдесетте най-влиятелни жени в града.
— Много съжалявам — усмихна се Уенди. — Шейн трябваше да вземе децата в два и половина, но закъснява. Заповядай, седни! — Наоколо нямаше никакво свободно място за сядане, разбира се, защото всички налични повърхности бяха заети с листи, книги, сценарии, дивидита, една гъба, четка за коса, дистанционно управляемо самолетче и всякакви дрехи.
— Няма нищо. Ако искаш, мога да сляза долу и да изчакам — изрече предпазливо Неса.
— О, не, заповядай! — покани я Уенди. — Камериерките тъкмо си тръгваха. — Освободи малко пространство от дивана и адвокатката приседна. — Обикновено не е чак толкова зле — добави като извинение Уенди.
— Няма нищо — усмихна се сковано Неса. — Децата ти са прекрасни.
— Благодаря! — усмихна се гордо майката. Точно в този момент забеляза косата на Магда и попита: — Магда, скъпа, не каза ли, че възнамеряваш да си измиеш косата?
— Вече го направих, мамо.
— Не си!
— Тази баня тук не ми харесва! — изтъкна наежено Магда.
— Ти коя си? — обърна се Тайлър към Неса.
— Това е адвокатката на мама — обясни му Уенди.
— Не обичам адвокати — заяви Тайлър.
Уенди сложи ръка върху главичката му и побърза да го защити:
— Той просто е малко срамежлив. Нали така, приятелче?
— Изобщо не ми прилича на срамежлив — заяви игриво Неса и кръстоса крака.
— Не обичам адвокати — повтори момчето, притиснало се в крака на майка си.
— Неса е много добра — обясни Уенди. — Тя ще направи всичко възможно да можете да останете при мама завинаги!
— Но сега се прибираме вкъщи! — обяви Клоуи.
На вратата пак се позвъни.
— Татко! — извика Магда и скочи.
След малко при тях се появи Шейн. С не малко задоволство Уенди установи, че той изглежда доста излинял. Вдигна глава към него и заяви:
— Закъсня.
— Трябваше да се отбия в аптеката. Не се чувствам много добре.
— В такъв случай не вземай децата.
Той я изгледа с омраза и отсече:
— Не съм чак толкова зле. Само едно главоболие. Ще се оправя. — А после погледна доста притеснено към Неса.
— Надявам се си спомняш адвокатката ми, Неса Хоуп — кимна Уенди към гостенката си.
— Аха — отговори неопределено Шейн.
— Как си, Шейн? — попита Неса, като стана.
— Страхотно — промърмори Шейн и вдигна Клоуи. — Да не би да работиш и в събота, а?
— Аз работя всеки ден от седмицата!
— Значи двете с Уенди ще си паснете великолепно — изсъска Шейн. После се обърна към Магда и Тайлър и попита: — Готови ли сте, хора?
— Утре вечер ще бъдете тук, нали? — поиска да уточни Уенди. — В пет!
— Разбира се! — промърмори ядосано той. И за да не остане назад, попита: — Кога ще заминаваш пак за Кан?
— В понеделник вечер — отговори Уенди. Той отлично знаеше кога заминава, а тя пък отлично знаеше какво следва.
— Не мога да разбера защо просто не ги оставиш при мен, докато се върнеш. Това местене напред-назад е много глупаво!
— Имаш късмет, че изобщо можеш да ги виждаш, Шейн! — изтъкна тя.
— Е, ще видим — изрече през стиснати зъби той, като погледна зверски Неса и Уенди.
