— Обществото открай време наказва жените. По всякакви начини — изрече с равен тон Неса. — Независимо какво правиш, няма никаква гаранция, че ще успееш. Можеш да посветиш двадесет години от живота си в грижи за дома, семейството и децата, а когато те пораснат и отидат в колеж, мъжът ти да те напусне заради по-млада жена и накрая ти да останеш без нищо!
Уенди се втренчи ядосано в кафето си и просъска:
— Остава ти къщата.
— Голяма работа, къщата! — отбеляза адвокатката и поклати глава. — Хуан Перек пое този случай единствено заради публичността, която може да получи! Това е идеалният пример за размяна на ролите. И когато една жена поеме мъжката роля, нищо не й гарантира, че няма да й извъртят същите номера, които въртят и на мъжете! Шейн му е връчил документи, в които се указва всяка минута, която си прекарала с децата за последната година, и всяка минута от твоите командировки! И ако решиш да искаш пълно попечителство, те също ще поискат пълно попечителство! А после, зависи откъде ще задуха вятърът, нищо чудно и да спечелят!
Уенди усети как пребледнява. Да не спечели… Това изобщо не беше алтернатива.
— Никой не би допуснал децата да бъдат отнети от майките си!
— Да, в обичайния случай е точно така. Само в обичайния — повтори и въздъхна.
— Но аз не съм лоша майка! — извика Уенди отчаяно. — Нали ме видя с децата ми…
— Никой не твърди, че си лоша майка! — отбеляза успокоително Неса. — Според буквата на закона съдът позволява децата да бъдат отделени от майка им само в случаите, когато тя ги малтретира, когато е доказано, че е нестабилна психически, когато е наркоманка или алкохоличка. Но тази алинея става валидна само тогава, когато майката е основният човек, който полага грижи за децата. Докато във вашия случай с Шейн Хуан Перек ще се опита да докаже, че Шейн е основният човек, който полага грижи за децата. Откъдето следва, че освен ако не можем да докажем, че Шейн ги малтретира, че е доказано нестабилен психически, че е наркоман или алкохолик, съдът няма да види никаква причина да не отсъди най-малкото равни попечителски права.
— Най-малкото ли? — изуми се Уенди.
— Той малтретира ли децата, доказано нестабилен ли е психически, наркоман ли е или алкохолик? — попита делово Неса.
— Днес закъсня с петнадесет минути! Ти сама видя! — контрира я Уенди.
— Да, веднъж е закъснял — сви рамене адвокатката. — Но пък води децата на училище.
— И аз ги водя! — извика Уенди. — Е, понякога.
— Освен това ги чака и след училище, и ги води на лекар — продължи Неса. — Бъди убедена, че няма да има нищо по-лесно от това да докажат, че именно Шейн е човекът, който основно полага грижи за децата! А историята сочи, че съдът не обича да отделя децата от човека, който до момента се е грижил основно за тях! Ответната страна веднага ще изтъкне, че ако децата останат при теб за постоянно, ще бъдат отгледани от бавачки! Ситуация, която не е чак толкова добра, колкото тази да бъдеш отгледан от биологичния си родител. Съжалявам, Уенди, но законът стои точно така — завърши Неса.
— Няма нужда! — извика Уенди. — Разрешението е лесно. Ще напусна работата си! И аз ще стана човекът, основно полагащ грижи за децата!
Неса се усмихна търпеливо и отбеляза:
— Да, по филмите обикновено става така. Преуспяващата жена се прощава с кариерата си заради децата и всички са щастливи. Но в реалния живот решението не е особено практично, не мислиш ли? Особено в твоя случай, освен ако Шейн внезапно не реши да си помръдне задника и да започне някъде работа — нещо, което той упорито отказва да направи, защото изтъква, че вече си имал работа и тя е отглеждането на децата.
— Значи както и да го погледнеш, аз съм прецакана! Отвсякъде! — отбеляза тихо Уенди.
— Аз не бих се изразила точно така — каза също тихо Неса. — Убедена съм, че ще можем да постигнем някакво споразумение с Шейн. Моето усещане е, че той веднага ще стане разбран, когато усети, че ти също подхождаш разбрано.
— Не можеш да бъдеш просто разбран, когато става въпрос за децата ти! — отбеляза Уенди и направи знак на сервитьора.
— Да, знам, че е много трудно — отбеляза адвокатката и взе чантата си. — Но ти предлагам да помислиш малко. Повярвай ми, виждала съм и далеч по-неприятни ситуации!
— Така ли? Някой ден с радост ще те изслушам! — опита се да се усмихне Уенди, докато изпращаше Неса към въртящите се врати на хотела. Но внезапно спря и заяви: — Кажи ми само едно — била ли си някога влюбена?
— Не вярвам в подобно чувство — отговори Неса.
— Сериозно? Значи си късметлийка!
— Ако работиш в моя бизнес, и ти никога не би повярвала в истинската любов — усмихна се адвокатката. — Всеки ден се сблъсквам с какви ли не доказателства в полза на противното. Любовта не съществува, това е повече от ясно! Но иначе планирам в най-скоро време да родя дете. От банката за сперма. Това е единственият разумен начин за всяка жена!
— Късметлийка си, да! — кимна замислено Уенди.
Но подобна реакция изобщо не беше в неин стил! Нямаше нищо по-лошо от това да се отнасяш към живота толкова черногледо.
