— Никога няма да престана да се удивлявам откъде научаваш всичките тези неща! — отбеляза Нико.
— Просто обикалям — отговори Виктори. — Миналата година съвсем случайно попаднах на тях в Сейнт Бартс.
— И как ти се стори Виктор? — пошепна Уенди.
— Странен — отговори също така шепнешком Виктори. — Разхождаше се, пъхнал стик за голф отзад в панталоните си, а в Сейнт Бартс няма никакви игрища за голф!
— Съвсем сериозно се тревожа за Виктор! — изтъкна Уенди. — Тази сутрин например ми се стори напълно откачил. Ако превърти, с мен е свършено!
— Ничия кариера не би трябвало да зависи от присъствието или отсъствието на някой друг! — отбеляза назидателно Виктори. — Това трябва да зависи изцяло от самия човек!
— Лесно ти е да го кажеш! Нали не работиш за корпорация!
— И никога няма да работя — точно поради тази причина! Но пък „Парадор“ прави много пари! И всички са наясно, че това се дължи изцяло на теб!
— О, фасулска работа! — сви рамене Уенди. — Просто трябва да спечеля поне един „Оскар“, това е всичко! Например с „Парцаливите пилигрими“. Или пък Нико да получи работата на Виктор.
— За това ще ми трябват най-малко две години — намеси се делово Нико, сякаш това бе напълно в сферата на възможното. — А междувременно не бих се тревожила чак толкова много за Виктор. С него човек може да се оправи много лесно. Стига да знае как, разбира се.
И след тези думи направи знак на сервитьора.
— Да? — сведе предпазливо глава към нея той.
— Бихме искали да поръчаме.
— За мен една пържола „Хангер“, ако обичате! Средно запечена — обади се със сладък глас Виктори.
— За мен пъстърва — отсече Нико.
— А за мен салата с риба тон. Без картофи — каза Уенди.
— Картофите отстрани ли да бъдат? — поиска да знае сервитьорът.
— Без никакви картофи! — повиши глас Уенди. — Всъщност няма да направите никак зле да премахнете всички картофи от този ресторант!
Сервитьорът я изгледа недоумяващо.
— Трябва да сваля някой и друг килограм — обясни тя на приятелките си. — Циците ми са увиснали до пъпа. Забелязах го едва тази сутрин и едва не излязох от кожата си! Нищо чудно, че през последните шест месеца Шейн нито веднъж не ми е предлагал секс! Все аз трябва да си искам!
— Как е Шейн? — пое веднага темата Нико.
— О, изобщо нямам представа! Почти не го виждам. Сигурно и с ресторанта му нищо не става, както и с всичко друго, затова непрекъснато се цупи. Добър е единствено с децата. Честно да ви кажа, понякога си мисля, че е трябвало да се роди жена! Както и да е. Виждаме се само в леглото, и, може и да ви звучи ужасно, вече не ми пука особено. Знам, че на някакъв етап и аз ще спра да ходя на работа и тогава ще бъдем принудени да прекарваме всяка минута заедно и да си лазим по нервите!
— Късметлийка си ти! — намеси се Виктори. — Шейн е божествен! А пред мен единствената перспектива е Лин Бенет. И мога спокойно да ви уверя, че нямам намерение да прекарвам целия си живот с него!
— Човек никога не знае! — отбеляза Нико с твърде нехарактерна за нея мечтателност. — Понякога любовта изниква оттам, откъдето най-малко я очакваш.
— Аз все още вярвам в истинската любов — кимна Уенди. — Но не задължително с мъж, който е чукнал петдесетте и който никога не се е женил. Така де, нали за това става въпрос?
— Нямам представа — отговори Виктори. — Както и да е. И без това не вярвам в истинската любов. Според мен всичко е една голяма измама.
— Всеки човек вярва в истинската любов! — изтъкна Уенди. — Така че, ако не е тя, за какво друго да живеем?
— За работата си! — отговори Виктори. — Заради стремежа да сториш нещо значимо в този свят! Да не забравяме и такива дребни, но съществени неща като храна, облекло и покрив над главата си.
— Но подобен подход е прекалено прозаичен! Ако хората не вярваха в истинската любов, никой нямаше да стъпи на кино!
— Точно това искам да кажа! Любовта е понятие от рекламата! Предназначено е да продава определени стоки!
— Изобщо не я слушай! — намеси се най-сетне Нико, като погледна ласкаво Виктори. — Нарочно се опитва да ти противоречи!
— О, знам го! — махна с ръка Уенди. — Някой ден и тя ще се влюби.
Виктори въздъхна и отбеляза:
— Вече съм прекалено стара за това. Отдавна съм приела факта, че до края на живота си — или най-малко още десетина години, докато мъжете престанат да ми обръщат внимание — ще имам хладни, единствено цивилизовани връзки с тях. Никой от нас няма да повишава глас, но и на никого няма да му пука особено за другия.
„Дали пък не е точно така? — запита се Нико. — Възможно ли е човек да стане прекалено стар за любов и страст?“ От тази мисъл я побиха тръпки, затова й се прииска да смени темата. Още преди много години бе решила, че вече не е в състояние да преживее романтична любов.
— Във всеки случай — продължи Виктори — изобщо не мога да си представя защо Лин Бенет настоява да се срещне с мен! Аз въобще не съм негов тип жена!
Нико и Уенди си размениха многозначителни погледи. Уенди въздъхна и отбеляза:
— Вик, ти си тип жена за всеки мъж, още ли не го знаеш?! Ти си красива, умна, забавна…
