Добре, че в кухнята се вмъкна кучето, та ги поразсея. Нико го помилва по главата, а после го хвана лекичко под брадичката и вдигна главата му към себе си, така че да го накара да я погледне в очите. Кучето покорно се втренчи в нея.
— Много добро куче имаш — отбеляза тя. — Няма ли си истинско име?
Кърби се усмихна стеснително и отговори:
— Ами, реших да поизчакам да видя какъв ще е характерът му, преди да му дам име, сещаш ли се? Защото понякога даваш някакво име на кучето, а после осъзнаваш, че то въобще не е подходящо за него, обаче вече нямаш избор. Не може току-така да променяш името на едно куче. Тези животни не са чак толкова умни. Объркват се — и добави: — Като децата са. Представяш ли си какво ще се случи, ако родителите на едно петгодишно дете внезапно решат да му сменят името?! Вероятно ще обърка даже и училището си!
След тези думи той я погледна, очаквайки реакцията й. Тя се засмя и това очевидно му хареса. Не че бе наясно какво да очаква, но във всеки случай не бе очаквала и тази наивна, очарователна, особена… интелигентност? Е, вероятно не точно интелигентност.
Но у Кърби със сигурност имаше нещо много по-интересно от първоначалното впечатление, с което бе останала.
— Хей, забравих! — извика неочаквано той. — Сега си спомних, че трябваше да ти покажа апартамента си! Нали точно така те примамих тук, а? Само дето се поразсеях. От една красавица.
При което я погледна многозначително и Нико примигна. Може пък да не е изобщо глупав, но й се прииска да престане да я нарича по този странен начин. Старомодната дума я караше да се чувства стара — сякаш му беше майка или нещо подобно.
— Кърби, аз…
Той се насочи към нея уж да я поведе, но най-неочаквано се обърна, прегърна я и отново залепи устни в нейните. „Вероятно нарича всяка жена красавица“ — помисли си тя, докато той измъкваше блузата от полата й и плъзгаше ръка нагоре по гърба й, за да разкопчее обиграно сутиена й. Е, във всеки случай не я третираше като майка. Ръката му обгърна нежно една от гърдите й. Определено знаеше как да докосва една жена. А когато той започна да кръжи деликатно с пръст около зърното й, тя почувства, че му се отдава — така, както никога досега не се бе отдавала на Сеймор.
Паникьоса се, отблъсна го и извърна глава. Но какво прави, за бога?! Сеймор… Кърби… след няколко секунди щеше да свали дрехите й и… и какво ще си помисли за тялото й? Сигурно е свикнал да спи само с двадесет и пет годишни супермодели!
Кърби свали ръката си и пошепна:
— Хей, добре ли си? Защото не е необходимо да… знаеш какво.
— Но аз го искам! — промълви тя. — Само че…
Той кимна разбиращо и отбеляза:
— За първи път ти е.
Тя го погледна недоумяващо. Не беше сигурна какво точно има предвид.
— Е, нали се сещаш — добави той. — Да изневеряваш на съпруга си.
Тя го зяпна шокирано, а той се възползва от възможността да затвори устата й с още една целувка.
— Не се тревожи — промърмори. — Със сигурност си имаш причини, нали така?
И най-ненадейно обгърна с ръце кръста й и я повдигна, сякаш беше дете. Постави я върху барплота и се приведе над нея. Тя се отдръпна леко, все още не напълно готова да му се отдаде, особено след забележката му за изневярата. „Защо трябваше да го казва толкова направо?“, чудеше се тя. И все пак си беше самата истина.
Тя действително изневеряваше на съпруга си. Нищо чудно този факт да го възбуждаше допълнително.
— А в случай, че се питаш, трябва да ти кажа, че имаш страхотно тяло! — пошепна той, докато плъзгаше ръка под полата й.
Опита се да й разтвори краката. Тя започна да се съпротивлява. Мислеше си обаче колко й е приятно, че той я желае достатъчно, за да си прави целия този труд да я подготвя, както и че, ако се съпротивлява, после ще може да се самозалъгва, че просто не е успяла да устои на онова, което се е случило — просто е била завладяна от мига. Накрая му позволи да й разтвори краката. Кърби плъзна ръце нагоре-адолу по вътрешната страна на бедрата й, без да отлепя очи от лицето й. „Добре, че е Сеймор! — помисли си тя. — Добре, че ме кара да правя гимнастика по половин час всяка сутрин в домашната фитнес зала в мазето!“ Казваше й, че било по здравословни причини, а не от естетически съображения — за да може Нико да повиши издръжливостта и концентрацията си. Неочаквано я осени прозрението, че съпругът й я третира по-скоро като състезателен кон, отколкото като човешко същество.
— Трябва ли ти особено? — попита Кърби, като подръпна ластичния колан на чорапогащника й. Тя го изгледа в блажено неведение. — Или просто да го срежа? — продължи смело той. — Много ми се иска да го срежа с ножиците, за да стигна до теб, но може би ще стане твърде подозрително да се прибереш вкъщи без чорапогащник…
— Няма проблеми — пошепна тя и се излегна, за да го остави да продължи замисленото.
Даваше си сметка, че всичко това въобще не е в неин стил, но пък, от друга страна, никой никога нямаше да разбере какво бе направила тук, в кухнята на Кърби. Пазеше един резервен чорапогащник в малката гардеробна до банята в офиса си, а там никой няма да й обърне внимание дали е с чорапи или не.
