— Как си, красавице? — извика небрежно Кърби, сякаш бе напълно нормално да посреща в апартамента си доста по-възрастни от него жени посред бял ден, с цел секс. Нико неочаквано се смути. Как да се държи сега? Как очаква от нея Кърби да се държи? Как гледа на нея? И тъй като не разполагаше с никакви други прецеденти, с които да сравни настоящата ситуация, тя се надяваше той да гледа на тях двамата като на Ричард Гиър и Лорън Хътън в „Американско жиголо“. Може пък, ако се престори, че е Лорън Хътън, ще успее да изиграе тази сцена, а?
И защо непрекъснато трябва да я нарича „красавице“?
— Още веднъж се извинявам, че не се сетих веднага да те поканя в апартамента си — каза той, като я поведе по коридора. После се извърна и я дари с такава сладка усмивка, че сърцето й се разтопи. — Освен това наистина много държах да видиш апартамента ми. Още от мига, в който те зърнах, си казах, че с удоволствие бих изслушал мнението ти за моя апартамент! Странна работа, нали? Как става така, че просто срещаш някой и веднага ти се иска да знаеш какво си мисли? По принцип възнамерявах да се преместя. Вярно е, че към центъра е по-хладно, но тъй като съвсем наскоро приключих с освежаването на жилището си, реших, че е доста глупаво отново да се впускам в тази суматоха по преместването, не мислиш ли?
Нико се стъписа. Как би трябвало да реагира на това словоизлияние? Двамата със Сеймор живееха в центъра, в голяма градска къща в Уест Вилидж, на Съливан стрийт. Да, сигурно беше много модерно, но истинската причина, поради която бяха избрали да живеят там, бе, че е тихо, приятно и съвсем близо до училището на Катрина. Защо пък да не му изкаже съчувствията си относно изпитанията на домашния ремонт? За подновяването на тяхната къща им трябваше цяла година, макар че лично тя не взе почти никакво участие. Цялата работа я свърши Сеймор, а после, когато започнаха да пренасят мебелите и докато вътрешният дизайнер нанасяше последните щрихи, бяха отседнали в хотел „Марк“ за три дена. След това й връчиха връзка ключове и един ден след работа тя просто се върна в новата им къща вместо в стария им апартамент. Въпрос на удобство наистина, но сега тя си каза, че ако сподели това с него, вероятно ще му се стори разглезена и надута. Затова просто се усмихна неловко и промърмори:
— Ами… всъщност не знам, Кърби…
— Е, когато го видиш, ще си кажеш мнението — отсече той и отвори със замах вратата, а после я задържа с ръка, така че, за да влезе, Нико трябваше да мине под нея. Тялото й се отърка в гърдите му и тръпката, която премина през тялото й, я накара да се изчерви. — Какво ще пиеш, вино или вода? — попита той. — Казах си: „Тази жена ми прилича на почитател на бялото вино“, та отскочих до магазина и взех една бутилка.
— Нямаше нужда. Кърби — изрече тя и си даде сметка, че езикът й се е вързал като на ученичка. — Не трябва да пия посред бял ден.
— Да, знам. Ти си делова жена — кимна Кърби и се насочи към кухнята, която представляваше тясна дупка, разположена вдясно на входната врата. Отвори хладилника и извади оттам бутилката бяло вино. — Но все пак трябва да се отпускаш от време на време. Не можеш непрекъснато да караш със сто километра в час!
При тези думи се извърна и й се ухили.
Тя също му се усмихна. Внезапно главата му се стрелна като на змия и той впи устни в нейните, закотвяйки я за вратата. После, като продължаваше в една ръка да държи бутилката, с другата я придърпа към себе си. Тя доброволно притисна тялото си о неговото. Усещаше устните му като мек, узрял, сочен плод — може би папая, — пълна противоположност на твърдото му като стомана тяло. Комбинацията беше неустоима. Целувката продължи като че ли цяла вечност, макар че сигурно беше само тридесет секунди. Оттам нататък тя започна да се задушава. Зави й се свят. Сложи ръце върху гърдите му и го отблъсна лекичко.
Той отстъпи крачка назад и я заоглежда изпитателно, опитвайки се да схване реакцията й.
— Като че ли беше прекалено много и прекалено бързо, а? — изрече накрая и нежно погали бузата й. А веднага след това скочи на друга тема като дете, неочаквано попаднало на по-интересна играчка. — Хайде да пийнем малко вино, какво ще кажеш? — При тези думи постави бутилката върху барплота и я изгледа така, сякаш бе приятно изненадан да открие какво всъщност държи. Отвори шкафчето пред себе си и извади оттам две винени чаши. — Тези ги взех от „Крейт & Барел“. Ходила ли си там? Правят разпродажби на всичко. Тези ми излязоха само по пет долара парчето, а пък са истински кристал! — Извади тапата на бутилката и наля вино в чашите. После продължи със своя леко напевен, младежки глас: — Веднъж бях на яхтата на един богаташ. И там всички чаши, даже и онези за сок, бяха кристални! Представяш ли си?! Така че едно от нещата, които харесвам най-много в Ню Йорк, е, че можеш да се сдобиеш с истински страхотни неща почти без пари! Обръщала ли си внимание на този факт?
Подаде й чашата и тя само кимна в отговор. Не беше в състояние да изрече каквото и да било. Страстта я бе накарала да онемее.
