През последните шест седмици, откакто се впусна с палавата си връзка с модела Кърби, тя се чувстваше на върха на света. Походката й стана енергична, реакциите й — бързи. Започна да се усмихва все по-често и да пуска шеги. Различни части от тялото й за първи път през живота си бяха удостоени с почистване и масаж. Нико беше изпълнена с желание — не само за Кърби, но и за живот.
И хората постепенно започнаха да забелязват промяната.
Ако преди някой й беше казал, никога не би повярвала. Но истината бе, че макар и неволно, Кърби Атууд помагаше на нейната кариера.
Беше изминал близо месец от онзи съботен следобед, когато двамата случайно се бяха сблъскали с Лин Бенет. Известно време Нико бе стояла на нокти, но както впоследствие стигна до извода, Лин не бе възприел срещата им за достатъчно важна, за да я спомене пред Виктори. При все това беше вълнуващо да преживееш подобно нещо — да бъдеш на ръба и накрая все пак да ти се размине. И тъй като не я хванаха, тя бе започнала да се сдобива с все по-голям кураж, като стигна дори дотам, че тайно да урежда и присъствието на Кърби на някои от коктейлите и соаретата, на които беше длъжна да ходи почти всяка вечер. На публично място двамата не бяха правили абсолютно нищо друго, освен да разговарят, ала самият факт, че и Кърби е там и я наблюдава и че тя може от време на време да го поглежда, бе напълно достатъчен, за да превърне иначе поредното скучно мероприятие в приятно преживяване. Ффактът, че има тайна, за която никой дори и не подозира, я зареждаше с невероятно усещане за власт. И докато се движеше от зала в зала и от вечер на вечер през този декември, и докато водеше светски и делови разговори, и докато неусетно, но напълно целенасочено се превръщаше в център на внимание, Нико разбра, че е недосегаема.
Вярно е, че имаше и кратък емоционален спад. Беше по време на коледната им ваканция в Аспен, когато тя се бе почувствала изтощена, напълно изпразнена и ужасно сама — въпреки че тримата със Сеймор и Катрина се блъскаха цяла седмица в тясното пространство на двустайния хотелски апартамент в „Литъл Нел“. Ала леката депресия се бе изпарила в мига, в който самолетът им се бе приземил на летище „Кенеди“. Горкият Кърби така и не бе успял да се добере до яхтата на Лин (Нико така и нямаше да спре да се удивлява, че той се познава с великия магнат, но пък красавци като Кърби са задължителен атрибут на всяко парти), поради което бе отскочил до семейната си къща в Сейнт Луис. Накрая успяха да се видят едва в първия четвъртък на Новата година, когато Нико съзнателно бе съкратила един делови обяд и бе отскочила до неговия апартамент. През първите десет минути той беше в особено, необичайно за него мрачно настроение — седеше на дивана и се опитваше да постави нова батерия на дистанционното, като от време на време вдигаше глава и я поглеждаше тъжно. Накрая успя да постави проклетата батерия и да включи телевизора.
— Е — изрече накрая, преструвайки се на особено заинтригуван от „Шоуто на Елън Дидженерис“, — спа ли с него?
— С кого? — изуми се тя, като си каза, че ако не преминат по-скоро към онова, за което бе дошла, ще бъде принудена да си тръгне без него.
— Много добре знаеш кого имам предвид! — отбеляза обвинително той. — Със съпруга ти!
— Със Сеймор?!
— Да бе, Сеймор! — изрече той така, сякаш от самото произнасяне на това име го заболяваше.
Божичко! Ама той ревнуваше! Ревнуваше, при това от Сеймор?! Само да знаеше…
— Не, не съм — отговори на глас Нико.
— Заради мен ли? — попита той.
— Да, скъпи! Заради теб!
Естествено, че не беше заради него, но на Кърби не му влизаше в работата да знае истината. Но ироничното в случая бе, че съпружеските отношения между Нико и Сеймор представляваха за нея много по-голяма и много по-неудобна тайна, отколкото извънбрачната й връзка с Кърби.
А тайната беше много простичка — двамата със Сеймор не бяха правили свестен секс вече повече от три години.
