Сега тя огледа с погнуса жалкото подобие на кабинет, пълната липса на ред в него. И останалата част от жилището им беше в този вид — огромно празно пространство, парцелирано със стени от талашит, предназначени да създадат някакво подобие на стаи. В договора й с „Парадор Пикчърс“ имаше клауза, че филмовата компания (или по-точно „Сплач-Върнър“) се задължава да й възстанови петдесет процента от стойността на генералния ремонт на жилището й, но не повече от половин милион долара. Освен това бяха длъжни да й оборудват и лична прожекционна зала. Преди две години тя бе възложила на Шейн ръководството на ремонта (защото си мислеше, че ще бъде добре за него и за егото му — да свърши нещо полезно и реално), но той отново се бе провалил. Веднага бе започнал да се кара с всеки от тримата предприемачи, които бе наел, така че хората издържаха само две седмици и напуснаха. След това бе заявил, че сам ще се справи по-добре от тях. И накрая не направи нищичко.
На Уенди изобщо не й пречеше да се заеме и сама — знаеше, че асистентът й Джош лесно ще й намери нова строителна фирма, но в присъствието на Шейн не смееше да направи нищо. Знаеше, че подобен ход ще го накара да се почувства като провалил се за пореден път, а тя се стараеше да не му натрапва своя авторитет (който се приемаше и без това за даденост, тъй като и без друго тя изкарваше всички пари за семейството). И така, колкото и неудобно да беше, жилището им си бе останало в стария вид. Тя си казваше, че може би така е по-добре — тъкмо няма да принуждава Шейн да се чувства малоценен на фона на нейния (напълно недостижим по негово мнение) успех. В подобен апартамент той можеше да живее с илюзията, че нейното ниво на успех е все още в неговия обхват — или най-малкото, ако някога все пак започнеше да изкарва пари, да го улесни в самозаблудата, че може да си позволи подобен дом.
Е, очевидно нито един от стратегическите й ходове не се оказа достатъчно хитър, за да излъже Шейн Хийли. И сега, останала само с горчивината си, тя се сети, че хората обикновено виждат редица плюсове в житейските промени. Но какви са плюсовете в нейния случай? Да, един от тях бе, че сега, когато него го нямаше, вече нямаше да й се налага да се съобразява с така крехкото му его. Можеше да си позволи да блесне с цялата си сила. И първото нещо, което ще направи, е да направи истински ремонт на жилището си. Ще наеме строителна фирма и вътрешен дизайнер по свой вкус. Може би ще си направи спалнята цялата в бяло. Когато беше малка, непрекъснато си мечтаеше за къща, цялата чиста и бяла, с дълги дантелени завеси. Но когато се омъжи за Шейн, бе принудена да потисне тази своя фантазия, защото веднага схвана, че на него изобщо няма да му хареса.
Но сега вече беше свободна. Душата й се надигна и се огледа предпазливо, като току-що родено пале, запознаващо се с новия въздух. Може пък напускането на Шейн да се окаже не чак толкова лошо. Може пък да се окаже нова възможност, втори шанс да постигне всички онези неща, които се бе постарала да забрави, само и само да живее с Шейн.
Изпълнена с непозната досега решимост, тя взе отново сценария, написан от младата жена на име Шаста, готова да й даде и на нея втори шанс. Уенди си имаше неписано правило — не отхвърляше сценарий, докато не прочетеше минимум двадесет и пет страници от него (някои изпълнителни директори се задоволяваха само с десет, но тя изтъкваше, че ако някой си е направил усилието да напише пълен сценарий, тя пък би могла да се постарае да открие някакви положителни страни в него). Освен това сега не беше време за снижаване на стандартите, а за повишаването им. Отвори папката, готова да се концентрира, но в момента, в който обърна страницата, погледът й неволно падна върху купчина пликове, струпани отдолу.
Затвори папката с дълбока въздишка. Сигурно беше редовната поща, може би от изминалия месец беше оставила Шейн да отговаря за преглеждането на пощата и за плащането на сметките, но сега, когато него го нямаше, прислужницата просто е струпала всичко на бюрото й. Реши да прегледа набързо пликовете и да отдели сметките, с които щеше да се оправи после.
Няколко от пликовете бяха с логото на „Американ експрес“. Загледа се озадачено в тях. Нещо не беше както трябва. Тя имаше само две карти „Американ експрес“ — едната беше черна, служебна (където Шейн беше само вторичен титуляр на сметката, за спешни случаи), а другата платинена, лична. Единият от пликовете беше доста дебел, а останалите четири — тънки. Именно тези, тънките, я притесниха най-много. Те бяха от заплашителните, които банката изпращаше, когато клиентите превишават кредита си. „Не е възможно!“ — помисли си тя и се смръщи, а после разкъса първия плик.
Разпечатката беше от нейната сметка „Центурион“. Хвърли набързо поглед през цифрите, но когато стигна до долу, усети, че й се завива свят. Трябва да има някаква грешка! Цифрата гласеше: 214 О87.53 долара.
