— Просто ми се искаше да се омъжиш за някой преуспяващ мъж и да не ти се налагаше да работиш толкова много! — изтъкна майка й. — И тогава нищо от тези неща нямаше да се случи.
Уенди зяпна.
— Но аз си мислех, че ти се гордееш с мен, с моите успехи! — Очите й се насълзиха. Да не би сега и майка й да я изоставя?
— Естествено, че се гордея с теб! Но не е необходимо да завладяваш целия свят, за да се считаш за преуспяваща! Най-много от всичко съм си мечтала да бъдеш щастлива! И винаги съм смятала, че щеше да имаш далеч по-щастлив брак с някой адвокат или банкер. Можеше да си раждаш деца и пак да поработваш понякога, ако толкова много държиш!
Уенди бе дотолкова шокирана, че се наложи да се хване за ръба на бюрото, за да не падне. Такова ли бъдеще си е представяла майка й за нея?
— Значи си искала да работя някаква крастава работа, така ли?! — извиси глас тя.
— Е, не непременно крастава, както ти се изрази — отговори търпеливо майка й. — Но щеше да бъде много по-добре съпругът ти да издържа семейството. — Тук бе направила неочаквана пауза, след което бе добавила: — Знам, че не ми вярваш, скъпа, но браковете сработват само тогава, когато мъжът изкарва повече пари. За да останат в рамките на брака, мъжете се нуждаят от импулс. За тях това са парите. Печеленето на добри пари им помага да се чувстват велики и незаменими. Да се чувстват добре със себе си!
— Ами аз?! — попита Уенди невярващо, а гласът й се превърна почти с писък. — Нямам ли и аз правото да се чувствам добре със себе си?
Майка й въздъхна и отговори:
— Не приемай превратно всяка моя дума! — Точно тук Уенди осъзна, че години наред е правила точно това. — За жените съществуват множество начини да се чувстват добре със себе си. Те си имат децата, имат си и къщите. А мъжът има едно-единствено нещо — работата си. И ако жената му я отнеме, не може да очаква от него да се задържи задълго в семейството!
„Това наистина ли е майка ми?!“ — помисли си ужасена Уенди. Не е възможно нейната собствена майка да има подобни схващания! Ала изведнъж си даде сметка, че през последните двадесет години двете с майка й никога не бяха обсъждали вижданията си относно секса и човешките взаимоотношения. Майка й никога не бе споделяла с нея мнението си за мъжете и жените и за ролите, които трябва да играят, така че Уенди бе просто приела, че двете с майка й се разбират перфектно. Възможно ли е и всичко друго, което беше приемала за даденост относно връзките си, да е било погрешно?
— Мамо, защо си толкова гадна с мен?
— Просто си мисля за всички хубави двойки из града, които виждам — отбеляза майка й. — Много двойки на твоята възраст, с деца. Мъжете си имат бляскави кариери, жените им също работят. Но освен това имат време да водят децата си на извънкласни мероприятия.
— Да не би да твърдиш, че моите деца са лишени от нещо? — извика Уенди.
— О, нищо подобно! Знам, че си имат всичко! Даже в повече! — сряза я майка й. — Но не това имах предвид. Исках да ти кажа, че тези двойки изглеждат щастливи.
— Но кои са те? Какво работят? Какви позиции в обществото имат?! Случайно някой от тях да е президент на голяма филмова компания?
— Това не е толкова важно — изрече превзето майка й.
— Напротив, важно е! — сряза я този път Уенди. — Това е най-важното нещо на света! И точно в него е разликата между тях и…
— Но изобщо не означава, че ти не можеш да имаш нормална връзка.
— Аз имах нормална връзка!
— Искам да кажа с мъж, който е поел прехраната на семейството — подчерта майка й. — Мъжете имат огромно его. Тази работа с жената, отговаряща за всичко… в брака просто не се получава!
Уенди си пое дъх и накрая попита:
— Колко мъже познаваш, които са по-преуспяващи от мен? — И по някаква странна причина си спомни за Селдън Роуз.
— Може пък да не е необходимо да си чак толкова преуспяваща!
Последното изявление беше толкова абсурдно, че Уенди не можеше да гарантира как ще реагира. Затова просто затвори.
Мразеше да се кара с майка си. От неразбирателството им я заболя. Много я заболя. И всичките тези години си бе съдирала задника от работа не само за да издържа Шейн и децата, но и да може да поеме грижата за майка си, когато настъпят старините й.
Уенди взе чашата си с кафе и се запъти към прозореца. От онзи фатален разговор изобщо не бе разговаряла с майка си и този факт бе поредният товар, който тежеше на раменете й. Защо започна да губи всички, на които държеше? Защо съдбата я наказва така?
Вторачи се в сивотата на мрачната зора. Искаше й се да може да забрави всичко, казано от майка й, но вместо това установи, че е принудена да приеме редица, макар и твърде неудобни за нея, истини. Ако беше успяла да си намери мъж, който би могъл да я издържа и да се грижи за нея, дали нещата щяха да бъдат по-различни? Нямаше представа за отговора, защото подобна вероятност никога не бе стояла пред нея като алтернатива — една болезнена истина, която, както наскоро разбра, майка й така и не е успяла да приеме.
