Цялата тази драма във връзка с Шейн била най-интересното нещо, което се е случило в брака им. Или поне така обясни Уенди на седналата срещу нея Виктори. На нея се случвали множество интересни неща, защото излизала навън, но на Шейн може би не. Не че тя има вина, разбира се! И защо да се оплаква?! Та той си има децата! И е голям късметлия, че може да прекарва с тях толкова време, колкото му се иска! Не знае ли колко безценни са тези мигове? И най-важното от всичко било, че разполагал с подобна неподозирана възможност единствено благодарение на нея, Уенди.
Виктори кимна разбиращо и попита:
— Между другото, виждала ли си скоро Селдън Роуз? На влизане се засякохме на вратата. Стори ми се, че е направил нещо невероятно с косата си. Като че ли я е изправил. Чувала ли си за тази нова японска техника? Налага се да седиш във фризьорския салон часове наред!
При споменаването на името на Селдън Роуз и особено на косата му Уенди се изчерви.
— Да, виждала съм го, отива му. И беше много мил с мен относно Шейн.
— Смяташ ли, че… е проявил интерес към теб?
Уенди започна да клати отривисто главата си, с уста, пълна с марулята от салата си. Накрая преглътна и отговори:
— Сигурна съм, че си има приятелка. Освен това Шейн се свърза с брачен консултант.
— А какво става с Румъния?
— Все още не се знае дали ще заминавам. Обаче ще разбера съвсем скоро — само след час-два. Стига онзи проклет режисьор все пак да ми се обади! — Взе телефона си, погледна го подозрително, а после го постави точно до чинията си, като че ли се страхуваше да не пропусне обаждането. — А семейната терапия си я бива, честна дума! Първо се джафкаме за какво ли не, а после се чувствам така, сякаш нищо не е станало и съм заредена със сили поне за седмица. — Телефонът иззвъня и тя го включи: — Да?
Направи пауза и погледна към Виктори, като с изражението на лицето си й подсказа, че не това обаждане чака.
— Да, ангелче! — изрече по едно време малко по-ентусиазирано от обичайното. — Звучи прекрасно. На нея много ще й хареса… Не, все още не знам… Само за няколко дена, да. До събота на обяд сигурно ще си бъда у дома. — Тук направи гримаса. — И още нещо, ангелче! Благодаря ти, че си организирал всичко това! Обичам те!
— Шейн ли беше? — попита Виктори.
Уенди кимна и очите й едва сега се разшириха, като че ли не можеше да повярва на онова, което току-що беше чула.
Планирал е пътуване до Пенсилвания. За уикенда. За да търсят пони за Магда. Тук направи пауза и огледа лицето на Виктори, очаквайки реакцията й. После добави: — Така е много по-добре, повярвай ми! Миналата седмица Тайлър се изпусна в гащичките си, а не го беше правил вече от три години!
Виктори кимна разбиращо. За Уенди сигурно беше по-добре, че Шейн се е върнал, въпреки че иначе беше презряна версия на богатата, разглезена домакиня. Единствените му интереси (освен собствената му персона) се въртяха около прочутите хора, с които се срещаше покрай Уенди, бляскавите купони и модни курорти, на които ходеха на почивка, както и колко точно са стрували. А най-дразнещ от всичко беше фактът, че той водеше този приказен живот, без изобщо да си помръдне пръста за нещо. Даже и когато ходеха на ресторант, сметките се поемаха от съпругата му. Из техните среди като легенда се носеше онзи случай, когато някой помолил Шейн да сложи пет долара за бакшиш, а той само свил рамене и отговорил надменно: „Съжалявам, но не разполагам с никакви пари!“
— Не е имал дори пет долара?! — бе възкликнала невярващо Нико, когато разбра. — Че кой е той? Да не би да е английската кралица?!
Двете бяха единодушни, че най-възмутителният случай от репертоара на Шейн е от миналогодишното парти по случай рождения му ден. Уенди му беше купила скутер „Веспа“ и бе уредила да го докарат пред „Да Силвано“, където бе организирала тържество по случай рождения му ден. Сигурно е изгубила часове наред да планира това мероприятие, защото всичко вървеше като по часовник. Веднага след пристигането на тортата се появи бял камион, с логото на компанията „Веспа“ и спря пред ресторанта. Задницата му се отвори и оттам излезе моторът на Шейн, превързан е червена панделка. Всички в ресторанта започнаха да ръкопляскат и да викат от радост, но за Шейн очевидно това не беше достатъчно. Скутерът беше в бешешко синьо, а рожденикът имаше наглостта да заяви нацупено на съпругата си: „За бога, Уен, исках червен скутер!“
Но, от друга страна, тя винаги бе твърдяла, че Шейн е страхотен баща (понякога се бе оплаквала, че е даже прекалено добър, защото децата все питали за него, а не за нея, което я караше да се чувства ужасно) и че за тях било много добре баща им да си бъде вкъщи. Затова сега Виктори бе принудена да изрече:
— Мисля, че си постъпила много добре, като си го приела обратно, Уен! Просто си била длъжна да го направиш.
Уенди кимна нервно. Нервността беше задължителна нейна характеристика, когато се намираше в разгара на снимките на голям филм, но точно сега състоянието й беше още по-лошо.
