После й обърна гръб и Уенди се загледа с омраза в нея. Стоеше си там, в безупречната си сива униформа и чорапи с жартиери (госпожа Минивър беше бавачка от старата школа и никога не ти позволяваше да го забравиш!), а тя, Уенди, нейната работодателка, за чийто живот се предполагаше, че трябва да бъде улеснен от тази персона пред нея, едва се държеше на крака, с мокра коса и изтъркан стар халат и гледаше как животът й се изплъзва изпод пръстите. Уенди си каза, че има две възможности: или да се разпищи на бавачката, при което тя със сигурност ще напусне, или да се остави на милостта на тази коравосърдечна англичанка. Избра втората.
— Моля ви, госпожо Минивър! — изрече с умолителен тон. — Просто нямам друг избор, разберете ме! Не мога да спра да работя! Ако го направя, как тогава ще храня и обучавам децата си?!
— Това не е мой проблем, нали така? — обърна се госпожа Минивър и я изгледа с чувство за превъзходство. — Макар че се осмелявам да предположа, че всичко може да се реши, ако поставите работата си под малко повече контрол.
Тук на Уенди й се прииска да се изхили. Откога госпожа Минивър е станала експерт по начините за оцеляване във филмовата индустрия?
— Може да наема още някой — изрече предпазливо тя. — Някой, който да идва в пет и да ви отменя. — Господи! Две бавачки! Че какъв живот ще бъде това за децата?!
— Това е добра идея — кимна мъдро бавачката. — Може да помислите също така и за частно училище интернат!
— Имате предвид, като в Англия ли? — извиси изумено глас Уенди.
— Магда със сигурност е вече достатъчно голяма, за да бъде отделена от вас. А младият Тайлър също ще порасне скоро.
Уенди чу, че зад нея някой ахва. Извъртя се рязко. Магда се мотаеше в празното пространство между кухнята и дневната. Колко ли от разговора е чула? Очевидно достатъчно, ако се съди по изражението на лицето й, по болката и объркването.
— Магда? — извика майка й. Момичето се обърна и побягна.
Уенди я откри в леглото си, сгушила се до Тайлър. Той пък хълцаше. Магда изгледа майка си обвинително, но нищо не каза.
— Защо, мамо? — изхълца Тайлър. — Защо искаш да ни изгониш оттук?
— Защото се изпусна в гащичките си, глупаче! — отговори му Магда. — И сега и двама ни ще ни изпратят някъде. — Скочи гневно от леглото и добави: — Като сирачета!
Уенди се облегна уморено на стената и пошепна:
— Никой няма да бъде изпращан никъде, ясна ли съм?
— Но госпожа Минивър каза нещо друго!
— Госпожа Минивър излъга!
— Кога ще се върне татко?
Точно в този момент към тях се втурна пищящата Клоуи, следвана от бавачката.
А сцената, която последва, беше като във филмите. Защото Уенди извади палтото на госпожа Минивър от дрешника в коридора и й заяви, че повече няма да се нуждае от услугите й. Приятното усещане продължи около две минути, докато се огледа и зърна трите подплашени деца, и се запита какво, по дяволите, ще прави сега.
— Мамо, да не би да искаш да уволниш и нас?! — обади се по едно време синът й.
И тогава тя се обади на Шейн. Нямаше друг избор. „Нали точно затова са бившите съпрузи — да ти помагат в момент на криза!“ — помисли си с болка тя.
Опасяваше се, че Шейн няма да вдигне телефона. Вече седмици наред утвърждаваше своята независимост, като отказваше да вдигне телефона си, а после й се обаждаше, когато на него му е удобно.
— Да? — чу се гласът му.
— Познай! — извика тя с престорена веселост. — Току-що уволних госпожа Минивър!
— В осем сутринта?! — попита Шейн и се прозя. Представи си го в леглото и не можа да не се запита дали при него няма друга. Прииска й се двамата да си сменят местата. — Умен ход, не мога да не ти го призная!
— Ама тя искаше да изпрати децата ни в интернат! — вече изкрещя Уенди.
Шейн се появи в жилището им след тридесет минути, влезе си със собствения ключ и се заразхожда лениво наоколо, сякаш никога не беше напускал, а само преди пет минути е излязъл да купи вестник. И онази вечер, когато тя се прибра вкъщи в седем, редът беше възстановен. Децата бяха изкъпани и нахранени, а Магда и Тайлър дори си пишеха домашните. Докато него го нямаше, при всяко свое завръщане тя заварваше децата си като голишарчета, оставени цял ден сами и нуждаещи се от нейното внимание. И спокойствието, което я обгърна сега, я притесни не на шега. Но реши, че няма да се оплаква. Беше чувала за майки, които се побъркват, когато децата им питат за „тати“ вместо за „мама“ (по филмите това беше ключов момент, при който жената беше длъжна да осъзнае, че децата са по-важни от кариерата й), но лично тя винаги бе считала подобни чувства за незрели и егоистични, а в нейния случай — и за безкрайно глупави. Какво значение има кого търсят децата, щом са щастливи?!
Но докога можеха да бъдат щастливи? Докога възнамеряваше да остане съпругът й?
Влезе в банята и веднага забеляза, че Шейн бе поставил четката си за зъби на старото й място на мивката, точно до крана. Уенди я взе, отнесе я в дневната и го попита:
— Оставаш ли?
— Аха! — кимна той и благоволи да извърне поглед от филма, който гледаше на дивиди. Беше високобюджетен екшън, все още непопаднал на големия екран.
