— Надявам се, че ти не си сред тях, Селдън — отбеляза тя със сексапилен, авторитетен смях, а после се приведе и натисна копчето на интеркома.
— Ще приемеш ли Морс Блийбър? — попита Джош.
— Кажи му да изчака! — заповяда Уенди, а после насочи цялото си внимание към Селдън. — Е, как върви подготовката за премиерата?
— В момента най-важният въпрос е кой ще присъства на нея! — отбеляза той. После повдигна леко панталоните си и се отпусна върху близкия претрупан с какво ли не фотьойл, като седна на ръба му с разтворени крака.
Очите на Уенди се плъзнаха неволно към мястото между краката му, където платът на панталоните му се бе оформил като палатка. Но това надали означаваше нещо особено. Вероятно е просто от материята.
— Какво искаш да кажеш? — попита тя.
— Тони Кранли твърди, че е зает.
— Няма начин да не е зает! Или най-малкото смята да бъде! — процеди презрително Уенди и кръстоса ръце пред гърди. — С някоя проститутка!
— Човек никога не знае! Може пък да се окаже обещаваща актриса!
— Искаш ли да му се обадя? — попита тя.
— Ако смяташ, че това би могло да помогне…
— Ще му звънна! Много добре знам какво да му кажа. Тони може и да е красавец, но иначе е много тъп!
Погледите им се срещнаха и те побързаха да се извърнат настрани, давайки си сметка, че този разговор спокойно би могъл да се проведе или по телефона, или по имейла. Уенди си каза, че е крайно време да му каже за завръщането на Шейн.
— Ти поне би трябвало да дойдеш, нали? — попита той, почесвайки се небрежно по ръката.
Тя само кимна и се престори, че оправя купчина папки със сценарии, поставени на бюрото й. Поканата му я бе хванала напълно неподготвена. Това беше или деликатен намек за любовна среща, или просто хитър стратегически ход, а може би по малко и от двете. Само преди три месеца Селдън Роуз изобщо не би посмял да й предложи да се покаже на някоя от неговите премиери — присъствието й би било еквивалентно на публично обявление, че подкрепя напълно проекта му и че вярва в него. Ако не друго, то появата й със сигурност ще предизвика коментарите на хората, особено като се има предвид, че досега категорично бе отказвала да ходи на тези премиери.
— Нямам нищо против — отговори уклончиво тя. — Стига да съм се върнала от Румъния.
После го погледна изпитателно. Дали вече е чул за кошмарните първи снимки? Реши, че се налага някакво обяснение:
— Нали знаеш, обичайните задачи. Сигурно ще отсъствам не повече от три-четири дена.
— Хубаво. Значи ще се видим на премиерата — отсече той и се изправи. — Открай време обичам да казвам, че никой не е в състояние да откаже на лична покана!
— Да знаеш, че ще ми бъдеш много задължен! — усмихна се тя.
— Аз вече съм ти много задължен! Особено ако успееш да докараш и Тони Кранли!
Налага се да му каже за Шейн! Няма как!
Той бе почти излязъл, когато тя изстреля бързо:
— Между другото, Шейн се върна!
Той се закова на място, обърна се бавно и с напълно овладян глас отговори:
— Много добре! Най-малкото за теб е добре! Е, това улеснява нещата. Можеш да доведеш тогава и него, ако искаш!
„Мамка му! — помисли си тя, докато си слагаше обратно слушалките. — Защо се държа толкова безгрижно?!“ И внезапно осъзна, че би се радвала той да го бе приел по-трагично.
През цялото време, докато бе седял пред нея, тя си мислеше за секс, като тайно сравняваше чувствата си към Селдън с тези към Шейн. Колкото и да не й се искаше, точно в този момент печелеше Селдън. От друга страна, той практически нямаше съперник — още от мига, в който Шейн бе прекрачил обратно прага на къщата им, тя си бе дала сметка, че съпругът й напълно е престанал да я привлича в сексуален смисъл. Това, разбира се, изобщо не й бе попречило да му направи свирка точно преди да тръгне за Румъния, което беше и причината, поради която не беше имала достатъчно време да си събере багажа.
— Тази работа нещо не ми харесва, Уенди — бе отбелязал Шейн в ранния следобед, докато вървеше след нея към спалнята. — Аз съм тук само от една седмица, а ти внезапно решаваш да се измъкнеш!
— Какво искаш да направя, ангелче? Да им кажа, че трябва да прекратят снимките на продукция за сто двадесет и пет милиона, само и само да мога да си оправя брака ли?!
— Да. Аз бих постъпил точно така! — бе отсякъл Шейн. — Ако държиш на нашия брак, трябва да бъдеш тук!
Но защо я измъчва така?!
— Ангелче! — бе изрекла тя, въоръжавайки се с търпение. — Много добре знаеш какво означават „Парцаливите пилигрими“! Не само за мен, но и за всички нас!
— Въобще не ни намесвай нас, Уенди! — бе извикал той, а после подло бе добавил: — Винаги всичко се върти около парите, нали така?!
Това си беше истински удар под кръста от негова страна! Защо, когато мъжете се претрепват да правят много пари, се считат за хора, достойни за възхищение, докато ако една жена е в същата позиция, всички започват да я гледат крайно подозрително?! А що се отнася до парите — особено нейните трудно спечели пари! — Шейн очевидно нямаше никакви проблеми с харченето им! Или с незаконното им присвояване!
