— Така ли? — Поколеба се. Не искаше да променя решението му. — И тогава защо напусна?
— Имах нужда от почивка. Да си помисля.
— Сериозно? — Предпочете в момента да не изтъква, че възможността да си вземат кратка отпуска за размисъл изобщо не стоеше пред жените. — И какво реши?
— Реших, че ще се грижа за децата. Все някой трябва да ги отгледа!
Това изявление беше малко шокиращо, но едновременно с това намек, че тя не е в състояние едновременно да работи и да се грижи за децата си. Но сега няма да се оплаква. Даже почувства известно неудобство и вина, че всичко се бе разрешило с толкова малко усилия от нейна страна.
И Шейн удържа на думата си. Нае нова бавачка — Гуинет, ирландка на двадесет и няколко години, която работеше само от дванадесет до пет. Шейн бе изтъкнал, че не желае децата им да бъдат възпитавани от бавачки. Уенди подозираше, че той е разговарял с някоя от множеството домакини, съпруги на богаташите в развлекателния бизнес, които непрекъснато обсъждаха най-новите насоки в грижата за децата. Сигурно оттам бе взел и името и телефонния номер на доктор Шърли Винсънт, брачния консултант. Тарифата на добрата докторка беше по 500 долара на сеанс („Знам, че звучи много — бе отбелязала тя с удебелените си със силикон устни, приличащи на патешка човка, — но точно толкова плащате и за хубаво подстригване! Та щом можете да си позволите да дадете тези пари за косата си, предполагам не бихте имали нищо против да дадете и двойно за семейството си! Косата израства, обаче отношенията — не!“). Доктор Винсънт бе обявила, че бракът им е в „степен оранжево — бойна готовност“, което означавало, че отначало трябвало да се виждат три пъти седмично.
— Шейн се върна! — бе обявила Уенди на майка си. — Решил е да стане ТПРВ.
— Ще ходи на курсове за машинист ли?! — не разбра майка й.
— Не, това означава „татко на пълно работно време“!
— При цялата тази допълнителна помощ, която имате?!
— Вече по-голямата част я поема той.
— Значи в крайна сметка няма да тръгне на работа, така ли?!
— Да се грижиш за децата също е работа, мамо! Нали и ти си правила това цял живот?!
— Да, знам, скъпа! — отговори майка й. — Само не забравяй, че точно същото казват и онези жени, които накрая си живеят живота, благодарение на огромните издръжки, които са измъкнали от бившите си съпрузи!
„Никога няма да победя в тази битка!“ — помисли си Уенди, а на глас изрече:
— Шейн все пак е мъж, мамо!
— Да, точно това имам предвид — въздъхна майка й. — Очевидно отдавна е проумял, че за него е далеч по-удобно и изгодно да живее при теб, отколкото сам!
Това й напомни за квартирата, където Шейн бе отседнал по време на „размисъла“ си, която тя така и не видя, но където изпрати една от асистентите си да помогне на Шейн да си събере багажа. Беше го измъкнала от някакъв барман (Уенди предпочете да не се задълбочава по въпроса от какъв пол е бил въпросният барман) и представляваше миниатюрна стаичка само с един матрак на пода и хлебарки в банята. Жилище, което беше в ярък контраст с двестате хиляди долара, които съпругът й бе измъкнал от нейната банкова сметка, без да я предупреди — уж за ресторанта си. Не бяха обсъждали тази тема — с изключение на случая, когато Шейн си призна, че цялата тази работа с ресторанта била огромна грешка и той се отказал от него. За него това безспорно беше знак, че тя също трябва да се откаже и да не го споменава. И все пак споменът за ресторанта я притесняваше. Беше една от онези мистериозни главоблъсканици, които те сполетяват точно в момента, когато си мислиш, че заспиваш.
— Здрасти, как си? — бе подвикнал весело един следобед Селдън Роуз, надниквайки в офиса й.
От онзи знаменателен обед насам му беше станало навик да се отбива при нея най-неочаквано, профучавайки надменно покрай трите й асистентки, начело с Джош. Всеки път, когато той се появеше, пъхнал небрежно ръце в джобовете си, тя винаги разговаряше по телефона. И се улавяше, че заради него несъзнателно преиграва. Този следобед не беше изключение, въпреки че Шейн вече се бе върнал вкъщи. Със слушалки на ушите и микрофон под брадичката тя подбели театрално очи по посока на Селдън, за да му покаже колко е отегчена, после се вторачи в бюрото си с леко смръщена физиономия, след това се облакъти на стола си и подпря глава върху ръката си. Накрая кръстоса крака, повдигна вежди и улавяйки усмивката му, присви устни и сви рамене.
А после се извърна и заговори в микрофона с авторитетен глас:
— Слушай, Айра, този Сам Уитълщайн е истински мерзавец и ти казвам, че бизнес не се прави така. Или поне ние не го правим така! Няма да позволя да ми спъват работата! Очевидно е, че е нарушил сделката, така че предай му, че ако не играе по правилата, ще трябва да си търсим друг!
С тези думи тя свали слушалките от главата си, стана, заобиколи бюрото си и се облегна на ръба. След това изрече презрително:
— Гадни агенти!
— Лешояди! — съгласи се Селдън.
— Айра би предпочел по-скоро да развали вече сключена сделка, само и само да стане неговата!
— Като повечето мъже.
