Татуировката върху дясната ръка на туриста беше подобна на онази, която беше видяла преди години, докато отразяваше поредния военен конфликт. Кейти заостри вниманието си и моментално усети, че мъжете пред нея не се молеха и не рецитираха пасажи от Светото писание, а по-скоро си разменяха тихи реплики.
Осъзнала, че не може да долови думите им, Кейти излезе от параклиса и зае позиция на няколко крачки от входа. Мъжът с татуировката се появи десетина минути по-късно. Докато се чудеше дали да го проследи, той потъна в тълпата туристи, които щурмуваха върха.
Високият излезе миг по-късно и Кейти насочи вниманието си към него. Ако е отседнал в „Балморал“, вероятно ще се върне там, съобрази тя. Нямаше причина да го следи, нито пък да се забърква в каквото и да било. Но тя беше репортер, който беше стигнал до дъното на кариерата си и отчаяно искаше да се измъкне от дупката. Не знаеше дали тази ситуация ще доведе до каквото и да било, но същевременно си даваше сметка, че е напълно свободна от служебни ангажименти.
Мъжът не се прибра в „Балморал“, а измина пеш трите километра до река Лийт в центъра на града, където си плати таксата за кратка туристическа обиколка с кралската яхта „Британия“.
Кейти събу обувките си и разтърка пламналите си стъпала. Обектът й се беше оказал изключително бърз пешеходец. Купи си билет и пое по мостика, правейки всичко възможно да се слее с тълпата туристи. Съществуваше опасност високият мъж да я е забелязал — още в хотела или горе, в параклиса. Отдалеч личеше, че е изключително силен, способен да повали дори бик.
Тя почти не слушаше описанието на яхтата на професионалния екскурзовод. Наостри уши едва когато той махна с ръка към махагоновия парапет на горната палуба, издигаща се непосредствено пред капитанския мостик. Предназначението му било да спира игривите пориви на морския бриз, които биха могли да вдигнат полата на кралската особа и да покажат на света кралските й гащички. Кейти придържаше собствената си пола, а очите й не се отделяха от високия непознат, който обърна гръб на тълпата туристи и бавно се отдалечи. Тя предпазливо го последва. Мъжът се облегна на парапета и наведе глава към водата. Не след дълго до него се облегна друг човек. Приближила се максимално близко до тях, Кейти успя да долови две думи, които й бяха достатъчни.
Незабавно напусна яхтата, взе такси и се прибра в хотела. Разполагаше с доста ограничено време, за да се приготви. Но първо трябваше да извърши някои проверки. Нямаше представа какво ще излезе от тях, но от опит знаеше, че голямата новина често се ражда от неочаквани срещи и незначителни подробности.
В сравнение с този екип иранецът и кръвожадните му приятелчета приличаха на сополиви четиригодишни хлапета, които си смучат палците, помисли Шоу. В момента се намираше на задната седалка на автомобил, заклещен между гранитна скала с таджикски произход и нещо като малка планина от същата азиатска република. Беше цяло чудо, че предните колела на големия мерцедес все още опираха в пътя предвид петстотинте килограма жива плът на задната седалка. Това вероятно се дължеше на двамата таджики отпред, чието общо тегло със сигурност надхвърляше триста и петдесет килограма, много малка част от които бяха тлъстини. Още един като тях, и защитната линия на всеки отбор от НФЛ щеше да бъде готова.
Никога през живота си не беше виждал таджик, който да не изглежда гневен. Причина за мрачните им физиономии най-вероятно беше животът в тази планинска страна с осемдесет процента от населението под прага на бедността, която съветските лидери бяха използвали като сметище за токсични отпадъци в продължение на десетилетия.
Подхвърли някаква фраза на руски, в отговор на която получи раздразнено ръмжене. Таджиките не се смятаха за руснаци. Културата им бе близка с тази на персите, които от своя страна бяха етнически интегрирани с иранците. Шоу така и не си направи труда да научи малко таджикски, но в момента се молеше да не съжалява за този пропуск.
Облегна се на седалката. Таджиките търгуваха с наркотици — най-вече хероин, произведен от опиума, който беше най-печелившата износна стока на съседен Афганистан. Това стана възможно, след като коалиционните сили почти напуснаха тази страна, концентрирайки се в усилията да превърнат Ирак във факел на демокрацията. Наркокартелите по света им бяха изключително благодарни за това безумно решение, защото без опиум не можеха да произвеждат хероин — най-търсената дрога за всички времена. Никой не се наемаше да изчисли размерите на нещастието, което тази бомба със закъснител, направена от зловредната комбинация на няколко химически вещества, бе нанесла на човечеството.
