Шоу беше тук, за да закупи един метричен тон от това нещастие, което означаваше хиляда килограма хероин. Цената му на дребно в САЩ възлизаше на 15 милиона долара, или 120 000 долара за грам. Дрогата щеше да отпътува от Шотландия за Щатите, скрита в няколко хиляди футболни топки. Таджиките отдавна бяха открили, че пристигащите от Шотландия стоки са обект на далеч по-малко внимание от страна на митническата администрация на САЩ, страдаща от хроничен недостиг на персонал, в сравнение, да речем, с някой огромен контейнер от Иран или Северна Корея, на който с големи букви е написано „Смърт на Америка“.
Разбира се, ако нещата вървяха по план, стоката на Шоу щеше да бъде конфискувана в нюйоркското пристанище. Акцията щеше да бъде отразена от медиите като решителен удар срещу международния трафик на наркотици и поредно доказателство за ефективната борба с него. Но това щеше да се случи само ако мисията на Шоу завършеше успешно, а самият той се измъкнеше невредим. Той подозираше, че физическото му оцеляване не беше сред приоритетите на Франк.
Присъствието на Шоу в този автомобил нямаше за цел да повиши авторитета на американските митнически власти, а да предотврати
Бяха близо до Единбург и околността вече беше гола и пуста. Далеч на север се намираше заливът Фърт ъф Форт. Единият от таджиките смъкна стъклото да издуха дима от цигарата си и купето се напълни със соления морски въздух. Трийсет минути по-късно завиха по черен път, който пресичаше гъста гора.
Край банкета чакаше камион с изключени светлини. Шофьорът леко кимна на колегата си.
Шоу и четиримата таджики слязоха от колата.
— Футболни топки? — попита той и посочи каросерията.
Мъжът отляво изръмжа нещо, което на таджикски би трябвало да означава „да“. Надеждата да привлекат Шоу за постоянен клиент беше единствената причина все още да е жив. Таджиките отдавна бяха хвърлили око на най-големия в света нелегален пазар на дрога в САЩ, който се държеше от южноамериканските наркокартели. За да го спечелят, те с радост биха прелетели до Колумбия, за да прережат гърлата на няколко хиляди испаноговорящи.
Шоу сряза една топка с ножа, който му подадоха. Във вътрешността й имаше няколко найлонови пликчета с бял прах. Той не отвори никое от тях, за да изпробва съдържанието, както правеха по телевизията, просто защото не желаеше отровата да проникне в кръвта му. В това отношение по-гаден от хероина беше единствено метамфетаминът. От сто метра да го помиришеш, вече си готов за детоксикация.
— Трябва ли да повярвам само на думата ви, че в останалите топки са разпределени хиляда килограма хероин? — вдигна глава Шоу.
Четиримата се втренчиха в него, но никой не отговори. Вратата на кабината се отвори и един дребен мъж леко скочи на земята. Имаше руса оредяла коса, беше облечен в скъп костюм, а широката му усмивка разкриваше два реда идеално равни изкуствени зъби.
— От доста време се занимаваме с това — обяви той без почти никакъв акцент и протегна ръка на Шоу. — Всички нови клиенти задават този въпрос. Но никой не е останал разочарован. — Посочи към разрязаната топка и добави: — Това е най-добрият хероин в света. Гарантирана чистота от седемдесет процента, дори с боклуците, с които ще го смесите, преди да го пуснете на улицата. Обикновено ви трябват десет килограма хероин, за да получите малко над два килограма готова за продажба стока. Това прави чистота от около четирийсет процента и е пълна измама. Губиш пари, приятелю. А с нашата стока ще получиш два пъти по-голямо количество.
Шоу изпита чувството, че се намира в супермаркет и присъства на промоцията на нов продукт.
— Освен това аз ти подарявам десет килограма отгоре — продължи дребосъкът. — Това прави милион и двеста хиляди на улицата. Специален подарък за нови клиенти еднократен. — Усмивката остана на лицето му, но думите прозвучаха твърдо. — Плащаш осем милиона евро, но ще изкараш между дванайсет и петнайсет по улиците на Ню Йорк, Лос Анджелис и Маями. Доста добра сделка, нали? А ние можем да ти доставяме същото количество два пъти в месеца. Лесни пари.
— Разпространението на дрога в Америка е рискован бизнес — поклати глава Шоу.
— Аз пък съм чувал друго — засмя се мъжът. — Работата е детска играчка, защото всички американци се друсат Дебелите и алчни секс маниаци, които живеят в Америка! А сега, след като вече видя стоката ни, бих искал да видя парите ти.
— Как ще вкарам топките в пристанището? — попита Шоу, опитвайки се да спечели време. Ами ако Франк ме е прецакал? — запита се той. Тези типове ще ме режат парче по парче и ще хранят с органите ми катеричките!
