— Ние ще ти доставим стоката направо на кораба — отвърна мъжът. — А сега парите. — Очите му се извъртяха към мерцедеса. — Не виждам куфар. Дори в едри банкноти осем милиона евро заемат доста място. — Очите му се заковаха в лицето на Шоу, устните му се разтеглиха в усмивка, която бързо се стопи. — Не приемаме чекове и кредитни карти. Къде са парите, по дяволите?
— Моите хора ще ги донесат всеки момент — небрежно отвърна Шоу.
— Какви твои хора? — с недоумение попита дребният мъж и огледа пустата местност.
— Ти си имаш хора, аз също.
— За пръв път чувам подобно нещо.
— Я стига. Нима допускаш, че ще нося осем милиона в джоба си и ще се кача в кола с четири горили, които виждам за пръв път? Ако бях толкова глупав, едва ли щях да се задържа в бизнеса повече от една седмица.
Дребосъкът махна с ръка. Багажникът на мерцедеса се отвори, в ръцете на мъжете зловещо проблеснаха четири автомата МР5. Зад гърба на Шоу долетя механично изщракване. Шофьорът на камиона също беше въоръжен.
Кейти Джеймс нагласи малкия бинокъл и притисна с длан разтуптяното си сърце. Беше проследила мерцедеса още от „Балморал“. Използвайки информацията, която получи в параклиса „Сейнт Маргарет“, тя дори го задмина няколко пъти, за да отстрани евентуалните подозрения на пътуващите с него. А когато той отби по черния път, продължи още малко направо, след което обърна и го последва. Надяваше се, че не е стигнал далеч. Остави колата си преди някакъв завой и продължи пеша. Зърнала тъмните силуети на двата автомобила пред себе си, тя се шмугна в гората и зае позиция сред храстите.
Беше достатъчно близо, за да улови част от репликите, които си разменяха участниците в срещата. Веднага й стана ясно, че високият мъж от „Балморал“ е наркотрафикант. Това доста я изненада предвид човека, с когото се беше срещнал в параклиса. Той имаше татуировка, която носеха единствено командосите от Делта Форс. Но и такива хора могат да преминат на страната на лошите. Другите участници в срещата бяха продавачите. Дрогата беше скрита във футболни топки. Автоматите се появиха в момента, в който се обсъждаше цената.
Кейти се отказа от идеята да използва джиесема си, за да повика полицията. Появата на автоматите я накара да помисли за оттеглянето си. Направи няколко крачки навътре в гората и изведнъж се закова на място, доловила някакъв звук.
Далеч вдясно от нея се придвижваше нещо черно. Падна на колене и направи опит да се зарови в шумата. Миг по-късно прозвуча автоматична стрелба и тя удвои усилията си. Но после надигна глава, вероятно провокирана от професионален рефлекс. Бинокълът отново влезе в употреба — точно навреме, за да види как двама от дилърите рухват на земята, надупчени от куршуми.
Високият мъж успя да измъкне автомата от ръцете на гиганта до себе си, действайки с мълниеносна бързина. Кракът му се стрелна към слабините на противника, а после и към главата му. Онзи рухна като подкосен. Мъжът се завъртя и вдигна оръжието над главата си, сякаш обладан от желанието да се предаде. Но миг по-късно отскочи встрани и се просна на земята. Над главата му засвириха куршуми.
Останалите наркодилъри заеха позиция зад камиона и откриха безразборна стрелба, а тъмната сянка, преминала покрай Кейти, изригна стена от куршуми. Високият мъж се оказа по средата.
— Мъртъв е — прошушна сякаш на себе си тя.
Шоу приклекна зад мерцедеса миг преди да бъде пометен от поредния автоматичен откос. Таджиките стреляха по него отзад и отстрани, а собствените му хора го вършеха отпред. Франк май беше забравил да ги предупреди, че поне един трябва да остане жив, за предпочитане
Пусна къс откос по посока на таджиките и скочи зад волана. Запали мотора и включи на скорост в мига, в който задното стъкло се пръсна.
Натисна педала до дъно и тежката лимузина S600 се стрелна напред. Изпод задните й колела се вдигна завеса от ситни камъчета, които се посипаха по камиона. Извадил автомата през прозореца, Шоу изпразни пълнителя по посока на враговете си. Лицето на един от таджиките се превърна в кървава маса, а кариерата му в международния трафик на наркотици приключи.
Градушка от куршуми заля колата. Изпод капака на двигателя бликнаха гейзери от охладителна течност, примесена с масло. Шоу включи на задна и даде газ. Мерцедесът издълба дълбоки коловози в меката пръст, после, подчинявайки се на водача, се завъртя рязко на сто и осемдесет градуса и се стрелна по пътя. На правата отсечка набра почти сто и шейсет, но в края на горичката моторът изпусна черен облак дим и угасна. Очите на Шоу машинално огледаха вътрешността на купето и се спряха върху ръкохватката на 9-милиметров зиг-зауер, която стърчеше изпод стелката на мястото на пътника. Той грабна пистолета, изскочи от колата и хукна.
Оказа се, че не е сам в това начинание.
Промени посоката си в мига, в който изскочи иззад завоя, преодолявайки с лекота разстоянието, което го делеше от черния мини купър, в който се качваше някаква жена.
— Пусни ме! — изкрещя тя, усетила пръстите му върху рамото си.
