Погледнах към Едуард. Той се взираше в присъстващите, поглъщайки с поглед подробностите. Бройкаше жертви или търсеше познати лица?
Всички бяха костюмирани, но много малко от присъстващите носеха маски. Ясмийн и Маргьорит стояха приблизително на средата на стълбите. Вампирката беше в червено сари, обгърната във воали и с много пайети. Маргьорит носеше дълга рокля с буфан ръкави и широка дантелена яка. Роклята бе от някакъв тъмен плат. Беше проста, без украса. Русата й коса бе сресана в сложна прическа с къдрици, с една огром-на купчина от тях над едното ухо и малък кок на тила. Дрехите й също като тези на Жан-Клод - приличаха твърде малко на костюм и повече на антично облекло.
Изкачих стълбите към тях. Ясмийн спусна воалите си достатъчно, за да разкрие кръстообразния белег, който й бях оставила.
- Някой ще ти се отплати за това тази нощ!
- Не ти лично? - попитах.
- Не още.
- Не ти пука кой ще спечели, нали?
Тя се усмихна.
- Вярна съм на Жан-Клод, разбира се!
- Да бе, как ли не!
- Толкова вярна, колкото и ти, ma petite! - Тя изръмжа всяка една сричка, прехапвайки последния звук.
Оставих я да ми се смее зад гърба. Предполагам, че не аз трябваше да се оплаквам на тема лоялност.
Чифт вълци седяха в краката на Жан-Клод. Взираха се в мен със странни светли очи. В погледа им нямаше нищо човешко. Истински вълци. Откъде бе намерил той истински вълци?
Спрях на две стъпала от него и вълчите му любимци. Изражението му бе неразгадаемо, празно и идеално.
- Приличаш на илюстрация от „Тримата мускетари“ - казах.
- Много си права, ma petite!
- Франция ли е родната ти страна?
Той се усмихна - усмивката му би могла да значи и всичко, и нищо.
- Какво ще стане тази нощ, Жан-Клод?
- Ела, застани до мен, където е мястото на човешкия ми слуга! -Той ми подаде бледата си ръка.
Пренебрегнах жеста му и тръгнах нагоре. Той говореше вътре в главата ми. Беше глупаво да спорим. Споровете нямаше да върнат случилото се назад.
Един от вълците му изръмжа дълбоко и гърлено. Поколебах се.
- Няма да те наранят. Те са моите животни!
Също като мен, помислих си.
Жан-Клод спусна длан към вълка. Той се сви и близна пръстите му. Внимателно заобиколих животното. Но то не ми обърна внимание, съсредоточило цялото си внимание върху вампира. Съжаляваше, че ми е изръмжало. Щеше да стори всичко, за да се реваншира. Раболепничеше като куче.
Застанах от дясната страна на вампира, малко по-назад от вълка.
- Бях ти избрал прелестен костюм.
- Ако е нещо, което би прилягало на твоя, предпочитам да не го обличам!
Той се засмя, тихо и плътно. Звукът подръпна нещо ниско в слабините ми.
- Остани тук до трона заедно с вълците, докато изнасям речта си.
- Наистина ще се бием пред публиката. Той се изправи.
- Разбира се. Това е „Циркът на прокълнатите“, а тази нощ е Хелоу-ин. Ще им покажем такъв спектакъл, какъвто никога не са виждали!
- Това е лудост.
- Вероятно, но така ще попречим на Оливър да срути сградата около нас.
- Може ли да го направи?
- Това и още много повече, ma petite, ако не се бяхме споразумяли за границите, които да спазваме в употребата на този род сили.
- А ти можеш ли да срутиш сградата?
Вампирът се усмихна и за разнообразие, като никога, ми даде пряк отговор.
- Не, но Оливър не го знае.
Усмихнах се и аз.
Жан-Клод се обви около трона, преметнал крак през подлакътника му. Намести шапката си тъй ниско, че отдолу се виждаше само устата му.
- Все още не мога да повярвам, че си ме предала, Анита!
- Ти не ми остави избор.
- Наистина предпочиташ да ме видиш мъртъв, отколкото да ти положа четвъртия белег!
- Ахам.
Той прошепна:
- Време е за шоу, Анита!
Внезапно лампите угаснаха. Откъм публиката се разнесоха викове. Завесата се разтвори в две посоки.
Изведнъж се озовах под светлината на прожекторите. Светлината сияеше като звезда в мрака. Жан-Клод и вълците му бяха окъпани в меко сияние. Трябваше да се съглася, че пуловерът ми с тиква малко не отиваше на обстановката.
Жан-Клод се изправи с едно гумено движение. Свали си шапката и се поклони ниско и почтително.
- Дами и господа, тази вечер ще станете свидетели на велика битка!
- Той бавно заслиза по стълбите. Прожекторът се местеше с него. Вампирът остави шапката си свалена, за да я използва като показалка в ръката си. - Битката за душата на града!
Той спря и светлината се усили, за да включи двойката руси вампири. Двете жени бяха облечени в костюми от двайсетте - едната в синьо, другата в червено. Те показаха зъбите си и из публиката се разнесоха възклицания.
- Тази вечер ще видите вампири, върколаци, богове и дяволи! -Жан-Клод изпълваше всяка дума със смисъл. Когато каза „вампири“, нещо полазваше по врата ти. „Върколаци“ удряше от мрака и се чуха писъци. „Богове“ лъхваше по кожата, а „дяволи“ бе горещ вятър, обгарящ лицата.
В мрака се разнесоха възклицания и приглушени писъци.
- Част от това, което ще видите тази вечер ще е истинско, а част -илюзия и кое какво е ще оставя на вас да решите!
