- Хей, все пак си е хартия! - той се опита да приглади бележничето, но накрая се отказа. Вдигна химикалката над намачкания лист. - Сега ме просветли, о, наша експертке по свръхестественото!
- И да се налага да повтарям всичко пред Долф? Предпочитам да го правя само веднъж и да ида да си легна.
- Да бе, и аз така. Защо смяташ, че не съм си съблякъл пижамата?
- А аз си помислих, че е някаква нова модна тенденция.
Зербровски ме изгледа:
- Мм-хъ.
Долф излезе от къщата. Вратата изглеждаше прекалено малка, за да мине през нея. Той е почти два метра на ръст и с телосложение на ке-чист. Черната му коса е подкастрена плътно по черепа и ушите му стърчат от двете страни на лицето. Но Долф не се интересува особено от мода. Вратовръзката му беше здраво стегната върху яката на бялата риза. И той, също като Зербровски, бе измъкнат насила от леглото, но изглеждаше чист и свеж, и извънредно делови. Все едно по кое време му звъннеш, той винаги е готов да хукне на работа. Професионално ченге чак до чорапите.
Е, та защо Долф оглавяваше най-непопулярния полицейски отряд в цял Сейнт Луис? Наказание за нещо, поне за това бях сигурна, но никога не съм питала за какво точно. Сигурно няма и да попитам. Негова работа си е. Ако искаше да зная, щеше да ми каже.
В началото Отрядът бил създаден за утеха на либералите. Тъй де -вижте, правим нещо по въпроса със свръхестествените престъпления. Но Долф бе взел работата и хората си на сериозно. През последните две години бяха разрешили повече престъпления със свръхестествена природа, отколкото който и да е друг полицейски отряд в страната. Бяха го канили да изнася лекции пред други полицейски отряди. Дори два пъти го бяха пращали в съседни щати.
- Е, Анита, да те чуем!
Такъв си е Долф - никакви встъпителни думи.
- Леле, Долф, и аз се радвам да те видя!
Той само ме изгледа изпод вежди.
- Добре, добре. - коленичих от другата страна на трупа, така че да мога да показвам, докато говоря. Няма нищо по-добро от визуалните помагала, за да прокараш гледната си точка. - Обикновеното измерване показва, че от този човек са се хранили поне три различни вампира.
- Но? - уточни Долф. Умът му е като бръснач.
- Но смятам, че всяка една рана е нанесена от различен вампир.
- Вампирите не ловуват на глутници.
- Обикновено са ловци-единаци, но не е задължително.
- И какво би ги принудило да ловуват в глутница? - поинтересува се ченгето.
- Сещам се само за две причини: първата - новоумрял и по-възрастен вампир изучават занаята, но това прави само два комплекта зъби, не пет; втората контролира ги вампир повелител и той е подивял.
- Обясни ми.
- Вампирът повелител има почти пълен контрол над своето ято. Някои вампири използват групови убийства, за да солидаризират глутницата, но те не биха изхвърлили тялото тук. Щяха да го скрият така, че полицията изобщо да не го намери.
- Да, но тялото е тук - обади се Зербровски. - Пред погледа на целия свят.
- Именно. Само един откачил повелител би хвърлил тяло по този начин. Всъщност още преди вампирите да станат законно живи, повечето повелители не биха допуснали подобно убийство. То привлича вниманието - и обикновено това внимание държи кол в едната ръка и кръст в другата. Дори и днес, ако успеем да проследим убийството до извършилите го вампири, можем да получим разрешително и да ги убием. - поклатих глава. - Подобно клане е зле за бизнеса, а, каквито и да са вампирите, те са много практични. Не оставаш жив и скрит векове наред, ако не си дискретен и безмилостен.
- Защо пък безмилостен? - попита Долф.
Втренчих се в него.
- Въпрос на максимална практичност. Някой разкрива тайната ти -ти го убиваш или го правиш едно от твоите. деца. Просто делово отношение, Долф, нищо повече.
- Също като мафията - обади се Зербровски.
- Аха.
- Ами ако са се паникьосали? - поинтересува се сержантът. - Било е кажи-речи изгрев слънце.
- Кога е намерила тялото жената?
Долф провери в тефтерчето си.
- В пет и половина.
- Имало е цял час до изгрева. Не са се паникьосали.
- Ако ще се разправяме с откачил вампир повелител, какво точно означава това?
- Означава, че много скоро ще убиват още хора. Вероятно за изхранването на пет вампира им трябва кръв всяка нощ.
- Прясна жертва всяка нощ? - Зербровски го каза така, че да прозвучи като въпрос.
Просто кимнах.
- Исусе - промърмори той.
-Аха.
Долф си мълчеше и се взираше в мъртвеца.
- Какво можем да сторим?
- Вероятно ще успея да вдигна трупа като зомби.
- Мислех си, че не можеш да вдигнеш жертва на вампир по този начин - уточни сержантът.
- Ако трупът ще се вдигне като вампир, не може. свих рамене. -Онова, което го прави вампир, пречи на възкресяването. Не мога да вдигна труп, който вече е готов да се събуди като вампир.
- Но този тук няма да се вдигне - кимна Долф, - и значи можеш да го възкресиш.
Кимнах.
- И защо по-точно няма да вампиряса?
