Въглените на огъня в камината в кабинета догаряха. Добавих още една цепеница, колкото за топлина, толкова и за светлина. После внимателно направих каквото беше направил той, като се погрижих пердетата на прозореца да са плътно затворени, залостих вратата на кабинета и извадих тайния щифт на фалшивата панта. Когато тясната врата се отвори, къщата издиша към мен, леден дъх на стари тайни. Вдишах го и усетих как ме изпълниха. Със свещника в ръка тръгнах нагоре по тесния проход.
Първо отидох до стаичката, която ми беше показал баща ми. Огледах я по-внимателно, но не намерих много повече от онова, което бях видяла преди. Беше приятно да седя там сама, свещта правеше жълта локва светлина около мен, докато мислех как ще поставя книгата на малката лавица и мастилницата и перото до нея. Спалнята ми винаги ми се беше струвала огромна и мразовита, не по-различно от това да се опитвам да спя на масата в трапезарията. Тук се чувствах уютно и закътано. Реших, че следващия път, когато дойда тук, ще донеса четка, за да измета всички паяжини и да направя всичко чисто и спретнато, и възглавница и одеяло, за да е топло и уютно. И ще нарисувам картини за стените. Беше много приятно да си представям пространството наоколо подредено точно като за мен и се задържах толкова дълго, унесена в тази мечти, че ухаещата свещ догоря. Запалих една от восъчните, които бях взела от писалището на баща ми. Бързо реших, че тук трябва да се държи запас от тях. Сложих допълнителната свещ на лавичката и се обърнах да угася с пръсти пламъчето от онова, което бе останало от ароматната. Тънка вейка уханен дим се вдигна от нея и изпълни въздуха със сладка миризма. Поставих догарялото на писалището си и наместих тънката свещ в свещника. Щях да донеса от торбичките с ароматна прах от билки, които бяхме направили с майка ми, от роза и от орлови нокти също. Щях да напълня стаичката с всички неща, които исках да си държа тук. Сушени кайсии и стафиди. Коравите наденички, които обичах да дъвча. Щеше да е уютно и удобно, място, където да чета, да рисувам и да пиша. Моята собствена стаичка.
Новата свещ ми напомни за отминаващото време. Исках да проуча другия проход, който преди само бях зърнала. Спомних си, че татко ми каза, че водел към два други входа, един в неговата спалня и един в килера. Килерът беше на долния етаж зад кухните, докато стаята на баща ми беше в главната част на къщата и горе. Тъй че в някой момент трябваше да има стълбище, прецених, и веднага реших да проуча точно този проход.
Върнах се на пресечката, която бях зърнала преди, и този път вместо да се върна до кабинета, продължих по другия проход. Забелязах, че проходът тук е облицован с дъски тъмно дърво, и се зачудих дали е по-стар от участъка, който бях проучила. Както ме беше предупредил баща ми, не беше използван от доста дълго време. Провиснали паяжини се извиваха, щом срещнеха пламъка на свещта ми. Проходът извиваше първо в едната посока, после в другата, следвайки стените на стаите. В един момент стената стана от тухла и хоросан, и много студена. Пламъкът на свещта затрепери от теченията и го заслоних с ръка. Чувствах, че може би вече съм в главната част на къщата. Подминах оголените кости на мишка, умряла толкова отдавна, че нямаше миризма от нея. Намерих още две шпионки, всяка затворена с капаче. Оставих свещта на пода и се помъчих да видя къде съм, но колкото и да се опитвах, не можех да видя нищо от тъмните стаи, които шпионираха. Всъщност имах само смътна представа къде съм и не можех да определя дали минавам покрай спални или дневни.
Стигнах до едно място, където проходът се разклоняваше не в две, а в три посоки. Тъй че може би имаше повече входове към шпионските тунели, отколкото татко ми беше казал. Първата, която избрах, ме разочарова. Не продължаваше дълго, преди да стигне до шпионка с поредната малка пейка под нея. Отново оставих свещта долу и след кратка борба успях да избутам настрана упоритото капаче. Изумих се, щом открих, че гледам в собствената си спалня. Огънят догаряше, но все още хвърляше достатъчно светлина, за да мога да виждам. Бях на стената на камината на стаята ми, откъдето можех да видя леглото си долу. Зачудих се дали има таен вход към спалнята ми и внимателно заопипвах стената за някакво лостче или панта. Но и да имаше такава, не я намерих, което беше много разочароващо, защото се бях възбудила доста от идеята, че ще мога да стигам до новото си убежище от спалнята си.
