— Може би с теб трябва да приключим вечерта. Копривка и момчетата могат да изпълнят домакинските задължения.
— Глупости! — възкликна Моли. След това ме погледна, очите ѝ все още бяха малко размътени, и добави: — Освен ако ти си уморен?
— Да — излъгах вещо, прикривайки усилващата се тревога. — Толкова много хора на едно място! А ни чакат още три дни празненства, най-малко. Ще има много време за разговори, ядене и музика.
— Добре. Щом си уморен, ще ти отстъпя, любов моя.
Търпение ми кимна лекичко и добави:
— И аз ще направя същото, скъпи мои. Легло за тези стари кокали, но утре ще си обуя танцувалните пантофи!
— Предупреден съм, значи! — съгласих се и изтърпях перването на ветрилото ѝ. Когато обърнах майка ѝ към вратата, Копривка ме погледна с благодарност. Знаех, че на другия ден ще ме придърпа настрани за кротка приказка, и знаех също така, че нямам отговори за нея, освен че двамата с майка ѝ вече остаряваме.
Моли се опря на ръката ми и тръгнахме бавно по коридорите. По пътя ни различни гости ни задържаха за кратък разговор, поздравления за храната и музиката и пожелания за лека нощ. Бавно се качихме по стълбите и когато стигнахме до вратата на спалнята ни, Моли въздъхна от облекчение.
— Не знам защо съм толкова уморена — оплака се тя. — А сега развалих всичко.
— Не си развалила нищо — възразих, отворих вратата и видях, че спалнята ни е преобразена. Завеси бръшлян обгръщаха ложето ни и борови клонки красяха полицата над камината и изпълваха въздуха с ухание. Дебелите жълти свещи, които горяха из стаята, издаваха миризма на гаултерия и дафинов лист. На леглото имаше нова покривка и пана в същия десен, всичко изпълнено в зеленото и златножълтото на Върбов лес, с оплетени върбови листа за мотив. Бях изумен.
— Кога намери време да подредиш всичко това?
— Новият ни домашен стюард е мъж с много дарби — отвърна тя с усмивка, но после въздъхна и рече: — Мислех, че ще се върнем тук след полунощ, пияни от танци, музика и вино. Канех се да те съблазня.
Преди да мога да реагирам, тя добави:
— Но сега се чувствам замаяна и не по приятния начин. Фиц, мисля, че няма да мога да направя нищо повече в това легло, освен да спя до теб тази нощ. — Направи няколко колебливи стъпки и се смъкна тежко на ръба на леглото. Пръстите ѝ зашариха по връзките на роклята ѝ.
— Нека да ти помогна — предложих, а тя повдигна вежда към мен. — Без никакъв умисъл за нещо повече — уверих я. — Моли, само това, че спиш до мен, сбъдва мечтата ми от години. Има достатъчно време за повече, когато не си уморена. — Разхлабих стегнатите връзки и тя въздъхна, щом я освободих от дрехата. Копчетата на блузата ѝ бяха мънички, направени от перли. Избута настрани непохватните ми пръсти, за да ги разкопчае. Изправи се. Не беше винаги спретнатата и подредена Моли, когато пусна полите си да паднат на купчина върху смъкнатата рокля. Вече ѝ бях намерил мека нощница. Тя я нахлузи през главата си и нощницата се заплете във венчето зеленика в косата ѝ. Повдигнах я леко и я освободих. Усмихнах се, загледан в жената, в която се бе превърнала моята мила Моли Кървящото носле. Спомних си за един отдавнашен Зимен празник и бях сигурен, че си го спомни и тя. Но когато отново се смъкна, за да седне на ръба на леглото, видях бръчките на челото ѝ. Тя вдигна ръка и го потърка.
— Фиц, толкова съжалявам. Съсипах всичко, което бях намислила.
— Глупости. Хайде. Легни да те завия.
Тя стисна рамото ми, за да се изправи, и се олюля, щом отгърнах завивката.
— Хайде, пъхай се вътре — казах ѝ, но вместо да ми отговори дръзко, тя само въздъхна тежко, щом седна, после се отпусна на леглото и аз ѝ помогнах да вдигне ходилата си. Притвори очи.
— Стаята се върти. И не е от виното.
Седнах на ръба на леглото и хванах ръката ѝ. Тя се намръщи.
— Стой кротко. Всяко движение кара стаята да кръжи още по-бързо.
— Ще мине — казах ѝ, надявайки се да е така. Седях много кротко и я наблюдавах. Свещите горяха стабилно и изпълваха стаята с уханията, с които ги бе напоила предното лято. Огънят в камината пращеше, пламъците поглъщаха грижливо струпаните цепеници. Бръчките на притеснение по лицето ѝ бавно се разгладиха. Дъхът ѝ се успокои. Потайността и търпението, усвоени в младежкото ми обучение, ми помогнаха, надигнах се много леко от леглото. Когато най-сетне се изправих, едва ли беше усетила каквото и да било движение. Спеше дълбоко.
Безшумно като призрак обиколих стаята, за да изгася всички свещи, освен две. Разбърках огъня, добавих още една цепеница и поставих паравана пред него. Не бях сънен, нито уморен дори. Никакво желание нямах да се връщам на празненството и да обяснявам защо съм там, а Моли не е. Позадържах се още малко, огънят топлеше гърба ми. Моли беше смътна фигура зад спуснатите завеси на леглото. Пламъците пращяха и ушите ми почти можеха да различат целувките на навявания в прозореца сняг от звуците на веселбата долу. Бавно смъкнах празничните си дрехи и ги смених с удобството на обичайните гамаши и туника. После тихо излязох от стаята и придърпах бавно вратата зад себе си.
