От всички магии, за които се знае, че са били притежание на хората, най-висшата и най-благородната е онзи сбор от таланти, известен като Умението. Със сигурност не е съвпадение, че през поколенията управление на Пророците тя често се проявява у онези, които са предопределени да станат крале и кралици. Сила на характера и благородство на духа, благословията на Ел и Еда често съпътстват тази наследствена магия на родословната линия на Пророка. Тя дава на ползвателя ѝ способността да изпраща мислите си надалече, да влияе деликатно на мисленето на своите херцози и херцогини или да вдъхва страх в сърцата на враговете му. Според традицията мнозина владетели от рода на Пророка, чиято сила е била допълвана от куража и дарованието на неговата котерия на Умението, са можели да постигат чудодейно изцеряване на тяло и ум, както и да командват своите кораби по море и нашите защитници на сушата. Кралица Ефикасна е учредила шест котерии за себе си, като е поставила по една група надарени с Умението във всяко херцогство и така е направила магията на Умението достъпна за всеки от доверените ѝ херцози и херцогини през своето просветено владичество, за огромна полза на целия ѝ народ.

В другия край на магическия спектър е Осезанието, долна и покваряваща магия, която най-често заразява низшите, живеещи заедно с животните, които обичат. Тази магия, смятана някога за полезна за гъсарки, овчари и коняри, е известно, че е опасна не само за тези, които се поддават на влиянието ѝ, но и за всички около тях. Заразяването от свързването с животински умове води до животински поведения и страсти. Докато този писател ридае, че дори млади благородници са били известни, че са станали жертва на привличане към зверската магия, не мога да съчувствам повече, отколкото да пожелая те бързо да бъдат разкривани и премахвани, преди да могат да покварят невинните със своите мерзки апетити.

„За естествените магии на Шестте херцогства“, трактат от писар Сладкореч

Докато бързах по коридорите, почти бях забравил странните ни посетители. Непосредственият ми страх беше за Търпение. Беше падала два пъти в последния месец, но хвърляше вината на стаята: „изведнъж се завъртя около мен“. Не затичах, но закрачих с колкото може по-бързи крачки и когато стигнах до покоите ѝ, не почуках, а направо нахлух вътре.

Моли седеше на пода. Копривка беше коленичила до нея, а Търпение стоеше и ѝ вееше с кърпа. В стаята се носеше остра миризма на билки, а встрани се търкаляше малка стъклена виала. В ъгъла стояха две слугини, явно притеснени от резкия език на Търпение.

— Какво стана? — попитах настойчиво.

— Припаднах. — Гласът на Моли прозвуча раздразнено и засрамено. — Толкова глупаво от моя страна. Помогни ми да стана, Том.

— Разбира се — отвърнах, като се постарах да прикрия тревогата си. Пресегнах се и тя се подпря на мен много по-тежко, отколкото бях очаквал. Леко се олюля, но го прикри, като се вкопчи в ръката ми.

— Вече съм добре. Малко прекалих с въртенето на дансинга и може би с чашите.

Търпение и Копривка се спогледаха, явно не бяха убедени в това.

Перейти на страницу:

Поиск

Книга жанров

Похожие книги