— Рано или късно ще я загубя, освен ако злополука или болест не вземе първо мен. И ще скърбя за нея. Или тя ще скърби за мен. Но също така знам, че ако остана сам, някога, ще потърся друг партньор. Не защото двамата с Риск нямаме нещо чудесно заедно, а защото съм Стара кръв. Ние не сме създадени, за да бъдем самотни души.
— Ще помисля добре над това, което ми каза — обещах му. Съмнявах се, че някое същество би могло да заеме мястото, което Нощни очи бе оставил празно, но Уеб заслужаваше тази учтивост от мен. Време беше да оставим тази тема. — Успя ли изобщо да поговориш със странните ни гости?
Той кимна замислено.
— Да. Но не много, и само с жената. Том, тя ме притесни. Кънтеше странно за сетивата ми, като приглушени камбани. Твърдеше, че били жонгльори и се надяват да ни забавляват по-късно през нощта. Говореше малко за себе си, но беше пълна с въпроси към мен. Търсеше свой приятел, който също би могъл да е дошъл насам наскоро. Дали съм чул за други пътници или гости в района? А когато им казах, че макар да съм приятел на домакините, също съм пристигнал тази вечер, ме попита дали съм срещнал други непознати на пътя.
— Дали пък някой от групата им не се е отделил от тях?
Той поклати глава.
— Не мисля. — Намръщи се. — Беше доста странно, Том. Когато попитах кой…
И точно тогава Справедлив ме пипна за лакътя.
— Мама те вика — каза тихо. Прости думи, но нещо в тона му ме разтревожи.
— Тя къде е?
— С Копривка са в покоите на лейди Търпение.
— Веднага идвам — отвърнах му.
