— По указ на лейди Търпение, преди години, седемте апартамента са боядисани така, че да отразяват реда на цветовете в дъгата. Затова започва с червено, после оранжево. След жълтото идва зелено, после синьо и…
— И мораво. Моравия апартамент в добро състояние ли е?
Бръчката между веждите му стана по-дълбока.
— В добро състояние, доколкото мога да го поддържам, предвид бюджета, който сте ми отпуснали.
Изгледа ме, като се мъчеше да прикрие неодобрението си за това колко малко грижи съм полагал за имението през годините.
Взех бързо решение.
— Повикайте лейди Шън. Нека тя да си избере стаите с цвета, който най я устройва. И подгответе и Зеления апартамент. Не. Чакай. Ти си прав, Ревъл. Донеси ми списък с каквото трябва да се направи за всеки от апартаментите в главната къща, за да бъдат одобрени от теб. Хайде да започнем, както трябваше да е отпреди години, да правим нещата правилно, едно след друго. А, ще имаме и друг гост, който ще остане при нас, пристига след десетина дни или по-малко. Фицбдителен ще е наставник на лейди Пчеличка. И може би на някои други деца в имението.
Това последното ми хрумна мигновено. Крал Умен винаги беше настоявал на всяко дете в Бъкип да му се предлага поне възможност да се научи да чете и смята. Не всички родители се възползваха от това предимство и много деца измолваха да ги изключат от това, но на всеки младок в замъка Бъкип се предлагаше шанс да се учи. Време беше и аз да се доближа до този завет.
Ревъл се начумери, после попита:
— Тоест трябва да се оправи и училищната стая, така ли, сър? И съседните за писаря?
Училищна стая. Изведнъж си спомних, че Върбов лес има такава. Ранното ми образование беше преминало до една от по-малките камини в Голямата зала на Бъкип. А момчетата на Моли бях заварил с добра основа в четенето и смятането. Учили се бяха и от градинаря, овощаря, овчаря… Никога не бях настоявал да усвоят друг език, а знанието им по история и география на Шестте херцогства им беше предадено по време на дълги разговори вечер или от песни на менестрели по празниците. Бях ли немарлив в образованието на синовете на Бърич? Нито Моли, нито някое от момчетата бяха молили някога да осигуря повече от това. Жегна ме угризение.
— Сър? — Въпросът на Ревъл ме върна в настоящето. Зяпнах го, зачуден какво бяхме обсъждали.
Той повтори:
— Класната стая, холдър Беджърлок. Тя е дело на лейди Търпение. Преди много години, когато все още се надявала да има свои бебета, които да отраснат тук. Има класна стая. Стая специално за учене на деца. — Каза го така, сякаш такова понятие може да не ми е ясно.
Разбира се.
— Разбира се, Ревъл. Освежете класната стая и стаите за писаря и ми направи списък на други по-сериозни ремонти, които може да се наложат. А, да. И списък на децата, които биха желали да се научат на четмо и писмо.
В очите на Ревъл се таеше решимостта на мъченик.
— Има ли още нещо, сър?
Предадох се.
— Това е всичко, за което мога да се сетя засега. Ако ти хрумне още нещо, поднеси го на вниманието ми.
— Разбира се, сър — съгласи се той и почти успях да чуя мисълта му: „Това трябваше да се направи много отдавна.“
Вечерта, когато работниците си заминаха и Пчеличка отново спеше в стаята за шиене на Моли, потърсих с Умението по-голямата си дъщеря.
Усетих въздишката ѝ.
