Не беше единствената ми дъщеря, ловка в това да ме избягва. През следващите няколко дни Пчеличка винаги успяваше да напусне стаята тъкмо преди да вляза. Виждах я на храна, но беше станала отново мълчалива, докато Шън бърбореше като кокошка, която току-що е снесла яйце и иска целият кокошарник да знае за това. След много колебание беше избрала за свое обиталище Моравия апартамент и го наричаше „Лавандуловите покои“. Но дори да бях помислил, че това ще ми даде отдих от постоянните ѝ претенции и оплаквания, тази идея скоро ми беше избита от главата. Тя реши, че десенът на пердетата бил „твърде досаден“ и че спалните гоблени били избелели. Огледалото се оказа „неравно и прекалено малко, за да върши работа“. Свещниците не минаваха: искаше лампи за тоалетната си маса. Не смеех да я прехвърля директно на Ревъл, защото се боях, че той не само ще отстъпи пред исканията ѝ, но и ще ги допълни. Сериозното лице на Ридъл и весело искрящите му очи ме убедиха, че напълно е заслужил компромиса ми, който се изразяваше в това да го пратя — с Шън и кредитно писмо — до големия пазар в Езерен край, пътуване, в което щеше да им се наложи да преспят в тамошния хан и това да ми даде поне една вечер мир. Веднага щом чу за поръчката им, Ревъл ми даде списък с необходими вещи, толкова голям, че се разпоредих да ги придружи фургон. Тавия беше следващата — оплака се от нащърбени чинии и изтъркани ножове. Списъкът ѝ беше добавен, а след това и аз се сетих за няколко свои неща, които трябваше да се подменят. Най-сетне тръгнаха с два фургона. Ридъл вече не се усмихваше. Аз — да. Прецених, че добавените списъци ми дават поне още един ден, а може би и два, преди да се върнат.
Освен поръчките за Шън и Ревъл дадох една своя на Ридъл. По пътя трябваше да слуша за всякаква вест за странници, търсещи едно бледолико момиче като онова, което ни беше посетило. Казах му, че съм много любопитен защо е избягала толкова внезапно. Че искам да разбера от какво се е страхувала и дали тези, които я издирват, не трябва на свой ред да бъдат заловени от Кралската стража. Знам, че Ридъл подозираше, че в тази история има повече, отколкото му се казва, но пък това щеше да го пришпори да търси новини още по-усилено. А Шън нямаше да е под покрива ми поне за два-три дни. Облекчението, което изпитах, ме изненада.
Нямаше да принуждавам Пчеличка да е близо до мен. Може би след онова, което беше видяла онази нощ, имаше нужда от малко усамотение. Но тихомълком и от разстояние се осведомих къде ходи и какво прави. Прекарваше много време в скривалището си и скоро открих що за писания чете. Бях ужасѐн колкото от невниманието си, толкова и от онова, което навярно беше научила за мен. Е, вината си беше лично моя и знаех добре как да се справя с това. Точно както Сенч се беше справил, когато откри, че не ограничавам четенето си до онова, което слага пред мен.
През следващите няколко дни затънах в работа. Ревъл не можеше да я свърши цялата. Беше добър в разпределянето на задачи, човек, който може да намери подходящите хора, да ги наеме и да им каже какво иска да се направи. Но не беше най-добрият човек, който да се погрижи една работа да бъде свършена както трябва. Бърич ме беше научил на тънкото изкуство да минавам покрай безделници и да ги мотивирам само с един поглед и не се поколебах да го приложа. Не можех да претендирам, че имам добри познания в зидарството или в дърводелството, но можех да засека работници, които само се преструват, че работят. Също така гледах с възхищение, когато такъв майстор зидар като Мравка се стараеше да свърши работата си по най-добрия начин, без да бърза.
