И наранява чувствата ми. Наистина ли смяташ, че бих възразила на това, което може да направиш там, за да е добре за Пчеличка? Или за теб? Знам, че не мислиш, че съм егоистична. Така че престани, моля те. Прави каквото трябва да се прави, та имението да се поддържа в добро състояние, и харчи приходите от земите както трябва да се харчат. Или както би искал да се харчат. Пауза. Знаеш ли, че Фицбдителен скоро ще тръгне към вас?
Уведомиха ме, да. Опитах се да скрия от нея резервите си по тази договорка.
Ами, не смятам, че вече може да пътува. Настоях Сенч да го подържи на скрито известно време. Като пристигне, трябва да имаш лечител, който да се погрижи за него. Инатлив младок е, ще настоява, че е съвсем добре. Така че бъди настойчив. Пребиха го лошо, много лошо. Смятам, че Сенч най-сетне ще го отпрати с надеждата да го опази. Трябваше да го прати при теб преди години. Казвала съм му го многократно. Трябваше да постави интересите на момчето над склонността си да го задържи близо до себе си.
Ще се постарая да се погрижат добре за него. Мислех да го сложа в Зеления апартамент, но после Ревъл ми каза, че Търпение е направила класна стая в Източното крило и до нея има стаи за живеене на учителя.
Нима? О, да, спомням си я. Много са занемарени, нали? Но би трябвало да устроят Лант добре. Той обича уединението. И като че ли още повече стана такъв след побоя.
„Физическото насилие обикновено го причинява на човек“, помислих си. Не беше нещо, което да споделя с Копривка. Но добре си спомнях какво ми бяха причинили изтезанията на Славен и колко затворен в себе си беше Шутът след жестоките домогвания на Бледата жена. Живеем в телата си. Едно покушение над тази външна крепост на ума оставя белези, които може да не си личат, но никога не се изцеряват. Щях да му дам уединение. А ако решеше да говори, думите му щяха да останат съхранени при мен.
Още ли си буден? Копривка беше ядосана, че може да наруша отдиха ѝ, а след това да задремя.
Да. Просто размислях как ще устроя Фицбдителен.
Отнасяй се внимателно с него.
Държиш на него, нали? Отново имах впечатлението, че е по-важен, отколкото ме беше осведомил Сенч.
Да. Отнасяй се добре с него и го накарай да се почувства добре дошъл. Каквото и да беше, Копривка също нямаше да го издаде на мен. Сега ще спя, уведоми ме тя. Не всички сме нощни вълци, Том. Някои от нас предпочитат да спят.
Лека нощ тогава, скъпа.
Лека нощ.
И си отиде. Стопи се от ума ми като ухание, издухано от стая от капризен лъх.
