Стаята, в която влязохме, беше сумрачна и задушна. Един свещник на прашна маса излъчваше слаба светлина. Миришеше на спарено и на стар силен парфюм. И на стара жена.
— Аз… ще седна — отрони Шутът и едва улучи стола, който му издърпах. Не седна, а по-скоро рухна на него. Остана да седи неподвижен и задъхан.
Отворих гардероба и се натъкнах на цял склад стари рокли и ризи. Миришеха все едно никога не са били прани. Изругах наум идиотизма на Сенч, клекнах и пропълзях под дрехите, за да опипам задната стена. Дърпах и бутах, докато тя най-сетне не се отвори.
— Ще трябва да пропълзим — подхвърлих кисело на Шута. Той не отговори.
Беше заспал. Трудно го събудих, а след това го повлякох през ниския отвор в гардероба. Помогнах му да седне на стария стол на Сенч пред огъня, а след това изпълзях обратно да залостя отвътре вратата на стаята на лейди Дайми и да изгася свещите. Шутът беше задрямал отново. Пак го събудих и го попитах:
— Баня или легло?
Водата в коритото все още леко вдигаше пара и изпълваше стаята с аромат на лавандула и исоп. До коритото имаше стол с прав гръб, ниска масичка с кърпа, гърне с течен сапун, парцал за триене, памучна туника и син вълнен халат в стария стил — и дебели чорапи. Щяха да свършат добра работа.
— Баня — промълви Шутът и извърна слепите си очи към мен.
— Насам. — Хванах тънката му като клечка ръка под рамото и го прегърнах с другата си ръка. Заведох го до стола. Той се смъкна в него толкова тежко, че едва не го обърна, и остана да седи неподвижен и задъхан. Без да питам, клекнах и започнах да развивам дрипите на краката му. Миришеха ужасно и бяха полепнали, тъй че трябваше да ги обеля с усилие. Дишах през уста.
— До теб има маса с всичко, което ти трябва да се измиеш. И дрехи за след това.
— Чисти дрехи? — попита все едно му давам купчина злато. Ръката му зашари във въздуха, вдигна се и падна като пеперуда, щом докосна съкровището на масичката. Вдигна гърнето със сапун, помириса го и въздъхна сърцераздирателно. Остави го внимателно на мястото му.
— О, Фиц. Не можеш да си представиш — каза пресекнато. После костеливата му ръка се вдигна и ми махна вяло да го оставя сам.
— Повикай ме, ако ти потрябвам — казах.
Взех свещ и се преместих при лавиците със свитъци в другия край на стаята.
Той се вслуша в стъпките ми и не остана доволен, когато спрях в края на стаята, но повече усамотение нямаше да му дам. Нямах желание да го намеря стеснителен, но удавен в коритото. Зарових из свитъците и намерих един за „Дъждовните пустини“, но когато го отнесох до масата, открих, че Сенч вече ми е подредил материал за четене. Беше ми приготвил три ръкописа за правилната подготовка и използване на „Кралския човек“. Е, беше прав. Нямаше да е зле да го науча. Отнесох ги до старото легло на Сенч, запалих няколко свещи, смъкнах ботушите си, струпах възглавниците и се наместих за четене.
Бях изчел една трета от първия, скучно написан и с твърде много подробности за избирането на кандидат, който би могъл да споделя сила, когато чух лекия плясък на вода, щом Шутът се отпусна в коритото. Известно време цареше пълна тишина. Четях свитъка и от време на време поглеждах да се уверя, че не е заспал и не се е удавил. След дълго киснене той започна бавно да се мие. Охкаше тихо от болка и облекчени мускули. Не бързаше. Бях на третия свитък, по-полезен, който описваше специфичните симптоми, че Кралски човек може да надвишава границите си, включително информация как да се захрани отново сила у човек, ако това се окаже необходимо, когато чух как въздъхна силно и след това плисъци, които показваха, че излиза от коритото. Не погледнах към него.
— Можеш ли да намериш кърпите и халата?
— Ще се справя — отвърна ми късо.
Довършил бях четенето на третия ръкопис и се мъчех да остана буден, когато го чух да казва:
— Обърках се. Къде си?
— Ей тука. На старото легло на Сенч.
Макар и изкъпан току-що и с чисти дрехи, той все още изглеждаше ужасно. Стоеше прав, старият син халат висеше на него като отпуснато платно на изоставен кораб. Вкопчи се в облегалката на стола. Малкото коса, която му бе останала, бе полепнала по темето му, натежала от вода; едва стигаше до ушите му. Слепите му очи бяха като две ужасни дупки на мършавото му лице. Гърдите му хриптяха. Станах, хванах го за ръката и го поведох към леглото.
— Сит, чист и стоплен. Нови дрехи. Меко легло. Ако не бях толкова уморен, щях да заплача благодарно.
— По-добре спи.
Той седна на ръба на леглото. Дланите му потупаха чистите чаршафи, преместиха се на дебелата възглавница. Беше усилие за него да вдигне краката си на леглото. Когато се отпусна на възглавницата, не изчаках, а го завих все едно беше Пчеличка. Ръцете му стиснаха края на завивката.
— Ще останеш ли тук през нощта? — Беше повече въпрос, отколкото молба.
— Ако желаеш.
— Да. Ако нямаш нищо против.
Погледнах го хладнокръвно. Без мръсотията белезите по лицето му изпъкваха още повече.
— Нямам — казах тихо.
Той затвори забулените си със сиво очи.
— Помниш ли… веднъж те помолих да останеш до мен през нощта.
— В палатката на Праотеца. На Аслевял.
