— Без много надежда, боя се. Сънувах, че съм го намерил, там на онова тържище. — Поклати глава. Гласът му беше съвсем тих. Напрягах се да чуя думите му. — Него искат те. Слугите. Мислеха, че знаем, че съществува. Дълго ме разпитваха, опитваха се да изтръгнат от мен тайна, която не знаех. А когато накрая ми казаха ясно какво търсят… ами аз не знаех нищо за него. Не ми повярваха, разбира се. Отново и отново настояваха да научат къде е и коя го е родила. Години наред настоявах, че това е невъзможно. Дори ги попитах: „Ако такова дете съществуваше, щях ли да съм го оставил?“ Но те бяха толкова сигурни, че започнах да вярвам, че сигурно са прави.
Замълча. Зачудих се дали не е заспал. Но как можеше да е заспал, докато разказва такава мъчителна история? След малко той заговори отново, гласът му беше завален.
— Бяха убедени, че ги лъжа. И тогава… ме взеха. — Спря. Усетих как се бори да се овладее. — Когато се върнахме първия път с Прилкоп, ни почетоха. Имаше безкрайни пирове и те ни окуражаваха, отново и отново, да разкажем за всеки миг от онова, което сме виждали и правили. Писари записваха всичко. То… влезе в главата ми, Фиц. Да бъдеш почетен така, толкова ценен. Прилкоп беше по-резервиран. А после един ден той изчезна. Казаха ми, че решил да навести родното си място. Но месеците минаваха и започнах да подозирам, че нещо не е наред. — Закашля се. — Надявам се, че е избягал или е мъртъв. Ужасно е да си представя, че все още е в ръцете им. Но точно тогава започнаха безкрайните разпити. А после, след като разкриха каквото търсеха и аз все още нямах отговори, една нощ ме взеха от жилището ми. И изтезанието започна. Отначало не беше толкова зле. Настояваха, че знам и че ако постя достатъчно дълго или понеса студ достатъчно дълго, ще си спомня нещо, сън или събитие. Тъй че започнах да им вярвам. Опитвах се да си спомня. Но тогава изпратих първите вестоносци, да предупредя онези, които знаеха, да скрият някое такова дете, докато дойда за него.
Една решена загадка. Писмото, изпратено до Джофрон и нейната предпазливост към мен, всичко това вече имаше смисъл.
— Мислех, че съм бил дискретен. Но те го откриха. — Подсмръкна. — Върнаха ме там, където ме бяха държали. И ми донесоха храна и пиене, и не ме попитаха нищо. Но можах да чуя какво бяха направили на онези, които ми бяха помогнали. О, Фиц. Та те бяха почти деца! — Задави се, а след това заплака. Исках да ида при него, но не можех да му предложа никакво утешение. И знаех, че точно сега не иска съчувствени думи или приятелско докосване. Не искаше нищо от онова, което не бе могъл да даде на онези жертви. Тъй че изтрих мълчаливо сълзите и изчаках.
Той се изкашля и продължи напрегнато:
— Все пак някои ми останаха верни. От време на време ми пращаха съобщения, за да ме уведомят, че други двама са избягали и са се отправили да предупредят приятелите ми. Исках да им кажа да спрат, но нямаше как да отговоря на съобщенията им. А Слугите се заеха с мен сериозно. Времена на болка, следвани от периоди на изолация. Глад, студ, неумолимата светлина и горещина на слънцето, а после — такова хитроумно изтезание…
Спря. Знаех, че разказът му не е свършил, но си помислих, че ми е казал толкова, колкото може да понесе да разкаже сега. Седях и гледах огъня. Нямаше прозорци в тази стая, но чувах далечния вой на вятъра през комина и знаех, че бурята се е усилила.
Шутът зашепна. Едва долавях думите му във воя на вятъра.
— … повярвах им. Той съществуваше, някъде. Спряха да ми задават въпроси за него, но продължаваха да ме измъчват. Когато спряха… Подозирах, че са го намерили. Не знаех дали ще го запазят и използват, или ще го унищожат, за да му попречат да променя света. Каквото и да направеха с него, никога нямаше да ми го кажат. Странно. Преди толкова много години ти пратих вест да намериш сина ми. И един от тези пратеници е успял. Твърде късно, за да спасим сина ми. Твърде късно, с години. — Гласът му заглъхваше, изцеден от сила и сънен.
Заговорих тихо, понеже не исках да го будя, ако е заспал, но бях твърде любопитен, за да сдържа въпроса си.
— Преди години ти си се предал? На пратеничката са ѝ трябвали години, за да стигне до мен?
