— На всеки час! — Фулър забеляза in petto2, че груповият началник току-що бе проявил единствения признак на вълнение, на който беше способен. Той каза: — Добре, сър! — И тръгна към вратата.
Тъкмо когато щеше да излезе, се обърна. Стрикланд държеше с палец и показалец картончето, на което неизвестна ръка бе изписала с главни печатни букви името Смит, и го гледаше замислено. Погледите на двамата се срещнаха и Фулър изведнъж се престраши.
— Лошо им се пише на смитовците, сър — рече той, — ако ми позволите да си кажа мнението.
В действителност убийството на Ракъм Стрийт, извършено четиридесет и осем часа след едно досущ подобно злодеяние, заедно с другите последици, имаше и интересен обществен отзвук.
Хора, които дотогава се бяха радвали на похвално уважение и чиято единствена вина беше, че се наричаха Смит, много скоро започнаха да будят само недоверие и враждебност. При приближаването им хората минаваха на другия тротоар, сочеха ги с пръст. Към някои от тях доставчиците се отнасяха с пренебрежение. Други бяха отхвърлени от кръговете, където само преди един ден биваха приемани с най-предразполагаща сърдечност. „Бойкотирайте смитовци!“ — зовеше гласът на народа. В Ийст Енд полицията бе повикана да брани няколко магазина, които тълпата бе започнала да ограбва, а синьор Кипини, дейният управител на „Саварин“, още не е забравил ръкопашния бой, предизвикан един съботен следобед от прислужник, комуто бе хрумнала злополучната идея да мине през фоайето на хотела (в който имаше не по-малко от трима побойници), носейки написано следното съобщение: „Умолява се мистър Смит да се яви на телефона.“ Добре че не се стигна до убийство.
Един седмичник, който се славеше с добро чувство за хумор, напразно предложи да се сменят имената на петте хиляди (?) смитовци в Лондон и да се кръстят Джонс. Все още живият спомен за Джак Касапина, изглежда, бе лишил от всякакво sense of humour3 народа, който бе давал в това отношение пример дори на съседите си. Безспорно мистър Смит спестяваше на жертвите си жестокото обезобразяване на трупа, на което ги бе подлагал неговият предшественик. Но за разлика от него, не можеше да се оправдае с лудост. Единствената подбуда за престъпленията му бе алчността. Това ги правеше още по-ужасни.
Мистър Бърман бе убит на Тависток Роуд на 10 ноември в единайсет часа вечерта, а мистър Соър — мъртвецът от Ракъм Стрийт беше антиквар на име Бенджамин Соър — на 12 ноември към пет часа следобед.
На 19 същия месец (мистър Смит току-що бе извършил третото си престъпление, избирайки този път един много известен адвокат на име Дъруент) някой си Джеробоа Смит се хвърли в Темза от Моста на самоубийците. Измъкнаха го, но ледената баня му струваше белодробно възпаление, което го умори за двайсет и четири часа. През следващите дни безработните смитовци вече нямаха брой и заедно с ония, които, напуснали жилището си с надеждата да намерят по-сговорчиви съседи, напразно търсеха къде да се подслонят. Да признаеш, че името ти е Смит, за един слуга сега значеше да бъде изгонен, за един търговски пътник — да бъде уволнен незабавно, а за един tramp4 — да бъде лишен от своето каменно легло под моста Тауър.
Вярно, някои трезви умове се опитаха в разпалени спорове да докажат, че е твърде невероятно името Смит, с което се кичеше убиецът, да е наистина неговото. Отхвърлиха аргумента им и дори сметнаха самите тях за подозрителни.
Лондон, обзет от страх, не се вслушваше в гласа на разума! Той искаше виновниците.
Но в това време Скотланд Ярд не бездействаше.
Всеки ден неговите шефове, които простолюдието наричаше Четиримата големи, вземаха нови и безупречни мерки.
Така след убийството на мистър Дъруент, загинал на Мейпъл Стрийт, те изчислиха с карта в ръка, че районът на действие на мистър Смит обхваща един голям четириъгълник, простиращ се на дължина от Британския музей до Уърмуд Скръбс и включващ по-голямата част от Педингтън Бейзуотър, Нотинг Хил и т. н.
Ето защо бе решено следното:
1. Всички полицаи и цивилни детективи, натоварени да наблюдават тази част от Лондон, да бъдат въоръжени денонощно с револвери.
2. При първия признак за мъгла числеността им да бъде удвоена.
3. Да разпитват и при нужда да обискират всеки самотен минувач.
4. Наблюдението, упражнявано в тези квартали от автомобилните бригади и мотоциклетните патрули, да бъде подсилено (също в мъгливо време) с петдесет процента.
5. Да се изисква от собствениците на хотели, на семейни пансиони и др. да съдействат на полицията, като ѝ дават сведения за всяко лице, чието поведение буди подозрения.
Тези мерки, последвани от двайсетина други (изпробване на нови осветителни тела за мъгливо време, проверки в бедняшките квартали и т. н.), доведоха до първия резултат, като повдигнаха духа на населението, а вторият резултат бе, че спряха временно пагубната дейност на мистър Смит. Той стоя без работа — ако може да се каже така точно трийсет и четири дена.
