Полицаите се спряха смаяни… Тоби Марш минаваше за най-ловкия хвъргач на ножове в цяла Англия.
— Приберете това! — промърмори най-после сержантът. — Какво искате от нашите busies13?
Тоби Марш погледна ноктите си:
— Просто да им дам един хубав адрес. Адреса на мистър Смит!
Четвърт час по-късно двама души в мокри от дъжда мушами влязоха в полицейския участък. Единият беше груповият началник Стрикланд, другият — едър риж младеж с нехаен вид — инспектор Мордонт.
— Добър вечер, Марш! — каза Стрикланд. — Май сте обидили полицаи при изпълнение на служебните им задължения?
— И още как! — рече Тоби Марш. — Изпълних целия си репертоар.
— При това положение мой дълг е да ви предупредя, че…
— Зная! Зная! Сержант Гилфойл вече ми отправи толкова предупреждения, колкото не съм получавал за последните десет години… Мислите ли, че съм цапнат в устата?
Стрикланд повдигна рамене:
— Вие знаете тарифата. Като се има предвид миналото ви, ще бъдете щастливец, ако съдията не я удвои.
Колкото и да е чудно, тази перспектива, вместо да уплаши арестанта, явно го облекчи много.
— Well14! — каза той, потривайки ръце. — Вече съм спокоен. Във всеки случай мистър Смит няма да ме очисти в пандиза.
— Значи — подзе Стрикланд — вие затова…
— Именно! Да речем, че се бях осмелил да ви потърся в Скотланд Ярд. Утре всеки щеше да узнае издайника на мистър Смит, вестниците щяха да отпечатат името ми, с една дума — нямаше да ми остане нищо друго, освен да кажа „сбогом“ на света!
Стрикланд се наведе напред:
— Значи не сте сигурен, че вашите сведения ще ни помогнат да арестуваме мистър Смит днес?
— Би трябвало да ви помогнат! — промърмори Тоби Марш.
И внезапно, обзет от безпокойство, добави:
— Няма да вземете да се пазарите за тях, нали? Две хиляди лири стерлинги cash15, това е моята цена!
Инспектор Мордонт, доведен с цел да стенографира показанията на арестанта, кипеше от нетърпение. Груповият началник, напротив, изглеждаше, както обикновено, не твърде заинтересуван.
— Единствено полицията — каза той, цитирайки дума по дума един пасаж от яркочервените афиши, разлепени по всички стени в града — може да прецени доколко важни са дадените сведения и каква награда заслужават. А сега, мистър Марш, ако предпочитате да мълчите, ваша си работа! Трябва обаче да ви напомня още веднъж, че всеки гражданин, укриващ факти, които могат да доведат до арестуването на един престъпник, ще бъде смятан за съучастник на въпросния престъпник.
Тоби Марш се изсмя нагло:
— Чудесно!… Ако наистина се съмнявах дали ще получа моите две хиляди лири стерлинги, то бях сигурен, че винаги можете да ме обвините, че съм откраднал обелиска на Клеопатра…
Той явно бе отхвърлил и последните си колебания.
— Готово ли е, Мордонт? — попита Стрикланд.
— Готово е — рече Мордонт.
Тоби Марш ги изгледа насмешливо, после се облегна на стола си, пъхнал палци в ръкавната извивка на жилетката си:
— Излишно е, предполагам, да ви напомням, че мистър Смит е извършил последното си престъпление завчера към деветнайсет часа на Сътън Стрийт? Е, добре. Въпросната вечер аз прекосявах Сохо Скуеър, когато двама души буквално едва не ме прегазиха. Те вървяха един подир друг, но първият, изглежда, не знаеше, че е следен. Впрочем никой не би и усетил това! Вторият се движеше като призрак.
— Момент! — намеси се Стрикланд. — Видяхте ли лицето му?
Тоби Марш поклати глава:
— Не, ваше височество! Той носеше дълга мушама, чиято вдигната яка закриваше долната част на лицето му, а мъглата останалото.
— Много добре. Какво стана после?
— Най-напред се заковах за миг, като идиот. „В края на краищата — си казах — няма нищо странно в това, че двама субекти вървят по един и същи път и че единият от тях е с гумени подметки!“ Въпреки това реших на свой ред да ги проследя. Уви, много късно! Едва направих пет-шест крачки и чух нещо като шум от падане, този прословут шум, както знаете, описан толкова надълго и нашироко от полицая Алфред Бърт. Изведнъж почувствувах, че ми никнат криле! Като се движех покрай къщите и стъпвах на пръсти, успях да настигна моя субект точно когато щеше да изчезне в мъглата. Казано в скоби, ако бях изпитвал някакви съмнения за самоличността му, то проснатият на земята труп ги разсея напълно…
Тоби Марш направи кратка пауза, за да се наслади на ефекта. Сержант Гилфойл ругаеше през зъби, а инспектор Мордонт записваше с трескава бързина.
— Естествено — промърмори Стрикланд — първата ви мисъл е била да извикате за помощ?
Тоби Марш го изгледа някак особено. Той не обичаше да четат толкова ясно мислите му.
