Уважаеми, мосю Поаро,
Толкова много бих искал да кажа, че се радвам да ви се представя. Репутацията ви е забележителна и ако нещата бяха по-различни, нищо не би ме зарадвало повече от това да започна писмото си именно с тези думи. За жалост, нищо вече не ми носи радост след трагедията, която застигна семейството ми през декември миналата година, и тежките неправди, които я последваха, — макар че дали те биха могли да бъдат наречени неправди, зависи единствено от собственото ни определение за думата.
Несъмнено вече ви обърках достатъчно, така че позволете ми да започна с важните неща. Името ми е Ричард Девънпорт. Аз съм по-малкият син на Сидни Девънпорт, за когото съм сигурен, че сте чували. Напоследък станах също и управител на неговите инвестиции, независимо че до средата на миналата година работех за Министерството на финансите, и ако имате нужда от препоръка за почтения ми характер, бих ви посъветвал да се обърнете към ваши познати, които работят там.
На 6 декември миналата година по-големият ми брат Франк Девънпорт (името му е Франсис, но всеки го познава като Франк) беше убит във фамилния ни дом в „Кингфишър Хил“. Обичах много брат си, мосю Поаро, и му се възхищавах. Беше уникален, бляскав човек. Срамувам се да призная, че след неговата смърт аз затънах в мъка и объркване и поради това досега не се чувствах способен да предприема правилните мерки, като например да ви помоля за помощ. Можеше да тъна в мъката си с месеци и дори години, ако във връзка със случая нямаше нещо, което не може да бъде пренебрегнато — или поне аз не можех да го пренебрегна.
Една жена си призна за убийството на брат ми, мосю Поаро. Тя призна почти веднага и предстои да бъде обесена на 10 март. Това не ни оставя много време, ако приемем, че ще се съгласите да ни предложите помощта си. Разбира се, ще ви възнаградя щедро за услугите. Вашето име се върти в ума ми от няколко седмици, непрекъснато си повтарям „Само човек от калибъра на Еркюл Поаро може да спаси Хелън сега“.
Хелън Актън — това е името на жената, която твърди, че е убийцата на брат ми Франк. Вероятно сте чели във вестниците за случая. Хелън е също и моя годеница. При нормални обстоятелства това би означава, че двамата сме сгодени и ще се женим, но съжалявам, че трябва да го кажа — от известно време аз не живея в нормален свят. Съжалявам още повече че се налага да ви съобщя, че нито един аспект от връзката ми с Хелън не е нормален или обикновен.
Мосю Поаро, невъзможно е да се обясни в едно писмо всичко, което ще ви е необходимо да знаете, за да предотвратите още една трагедия. Повечето неща може да чакат, разбира се, ако решите, че желаете да ми помогнете. Но има още едно нещо, което трябва да ви кажа в това писмо, и то е най-важното от всички — Хелън не е убила Франк. Тя е невинна и не е извършила престъплението, за което ще бъде обесена напълно невинна. В същото време е твърдо решена да повтаря пред всеки, който би я изслушал, че е виновна.
Защо някой би се държал по този упорит начин и защо ще застрашава собствения си живот? Убеден съм в две неща — единствено привидният отговор на този въпрос може да спаси Хелън от бесилката на затвора „Холоуей“, и че само вие, мосю Поаро, притежаваше необходимия ум и разбиране на човешката природа, за да стигнете до правилния отговор.
Надявам се и ви умолявам да погледнете благосклонно на искрената ми молба и да ми пишете незабавно, за да ме уведомите дали приемате това поръчение. Искрено ваш:
