— Не, Кечпул, не ми го каза, каза ми доста други неща, но не и името си — по причини, които ще станат ясни, когато ти разкажа какво стана между нас.
— Явно разговорът не ти е харесал. Изгарям от нетърпение да разбера защо, когато слязохте в Кобъм, имаше вид на човек, избягал от ада?
— Много скоро ще ти кажа защо. Но, първо, позволи ми…
— Ако отново ще говориш за правилата на „Пийпърс“…
— Има едно писмо, което бих искал да прочетеш — каза Поаро сериозно, докато ръката му се насочи бавно към джоба на жилетката. — Писмо от мосю Ричард Девънпорт, от „Кингфишър Хил“.
— Не е ли по-добре първо да се върнем в автобуса? Ще го прочета веднага щом…
— Много от спътниците ни са все още по масите. Има време — твърдо каза Поаро. Подаде ми грижливо сгънат лист кремава хартия. — Възнамерявах да ти го покажа доста по-късно, но смятам, че трябва да го видиш сега. Получих това изключително странно писмо преди два дни.
Любопитството ми се пробуди, разгънах листа и започнах да чета:
