— Благодаря ти, Еймъри. Това току-виж се оказал отговорът, който търсех. Ако народът не вижда собствените си грешки и не ще сам да запълзи отново в краката ми, аз ще намеря нов начин да го убедя. Ще ме боли да гледам как хората страдат, но това е едно от онези трудни решения, което една кралица от време на време се налага да взема.
Сърцето й запърха радостно, когато си представи как всички се редят в двора отвъд стените на двореца и коленичат пред нея с просълзени очи. Те ще я боготворят, задето е спасила живота им. А тя ще ги спаси с доброто си сърце и благородството си.
О, как само щяха да я обикнат, нея, тяхната спасителка, тяхната законна кралица!
— Ваше Величество!
Тя се извърна към гласа. Една жена се бе надигнала и наместваше един от екраните.
— Мисля, че открих нещо.
Левана избута Еймъри, за да вижда по-добре. На екрана се виждаше централният площад в някой от външните сектори — реголитните мини най-вероятно, ако се съдеше по прахоляка, който беше навсякъде, дори беше зацапал окото на камерата. Виждаше се и фонтанът, направен по неин образ — нещо красиво в сивия свят на работниците.
Площадът беше пълен с народ — нещо, което се случваше рядко. Вечерният час, който бе наложила, не позволяваше на хората да се събират със съседите си след работа.
— Това на живо ли е? — попита тя.
— Не, кралице. Записано е малко след края на работния ден. — Тя превъртя записа, а Левана премигна, за да се опита да разбере какво става. Стражи, цивилни, справедливо наказание и изведнъж…
— Спри записа!
Жената изпълни нареждането и Левана се озова срещу лицето, което от месеци я преследваше и не й даваше мира. Ако имаше някакви съмнения, чудовищната метална ръка ги потвърди.
— Къде е това?
— Реголитни мини 9.
Устните на Левана се извиха нагоре.
Киборгът падна в ръцете й.
— Еймъри, събери отряд, който незабавно да се отправи към този сектор. Лин Синдер трябва да бъде арестувана и изправена на публичен съд и екзекуция. Използвай всички методи, които ти се видят уместни, за да я задържиш. — От очите й омразата кървеше към екрана. Високомерното, неграмотно момиче, демонстриращо гордост. — Всяко одобрение за нея или съюзниците й да се наказва строго. Въстанието трябва да бъде потушено.
— Скоро мащехата ти ще научи, че си тук — предупредиха я добрите джуджета. — Не отваряй на непознати…
Записът с опровержението на Левана се въртеше за трети път този час. Синдер се стараеше да не му обръща внимание, но всеки път, когато Каи заговореше, гласът му я караше да подскочи само за да си спомни за сетен път, че него го няма. Той беше под контрола на Левана, както самата тя тъй сръчно бе показала.
От мястото си зад семплата маса на третия етаж в реголитното хранилище Синдер можеше да види на един от вградените в купола екрани доволната Левана и спокойният Каи. Колко щастливи бяха заедно! В един миг Каи се обърна към Левана и се усмихна влюбено, а Синдер я полазиха тръпки. За милиарден път си пожела Крес да е с тях. Тя щеше да знае как да спре излъчването на записа.
Синдер отвърна поглед от екрана, за да се съсредоточи. Нямаше начин да разбере как е било посрещнато съобщението на Левана на Луната, нито как е било посрещнато и нейното послание. Затова най-добре беше да продължат напред.
Около масата бяха и нейните съмишленици — Ико, Трън, Вълка и Скарлет. Майката на Вълка също беше тук заедно с няколко жители от сектора, които бяха избрани да представляват останалите. Цяла нощ всички дружно чертаеха планове, твърде възбудени, за да могат да мигнат.
Двама мъже, които се бяха върнали тази сутрин от съседните минни сектори, донесоха добри новини. Стражите са били арестувани, оръжието им — конфискувано, а хората щели да се присъединят към Синдер в похода й към Артемизия. Още няколко пратеници се бяха наели с опасната мисия да прекосят мините, галерите от лава и тунелите, за да потвърдят, че записът на Синдер е истински, и да привлекат колкото може повече сектори към каузата им.
Началото беше обещаващо.
Останалите хора от сектора се разотидоха, след като Синдер ги подкани да се приберат по домовете си и да поспят. В действителност тя имаше нужда да се освободи от любопитството и благоговейния им шепот, за да помисли.
Когато отново се върнеха, тя щеше да ги раздели на групи и всяка група щеше да получи задача. Неколцина доброволци вече бяха завардили пероните на влаковете маглев и следяха за появата на отряди войници, но Синдер скоро трябваше да започне да ги сменя, за да не заспят от умора. Някои от групите трябваше да съберат храна и лекарства, други — да наблюдават къщата на стражите, а трети — да претърсят мините за оръжия и инструменти. Вълка бе обещал от днес следобед да отделя време, за да обучи на основните бойни техники всеки здрав човек.
