Уинтър полностью

— Чудото на земната технология — рече той и като отмести ризата й, хвана между пръстите си прогорената изкуствена кожа — и въпреки това ти си оставаш напълно непотребна.

Огнена ярост пламна пред погледа й:

— Ще ти покажа аз на теб кой е непотребен!

Но преди Ико да му покаже каквото и да било, ужасяващ писък изпълни кухничката и един нож полетя към рамото на Джерико. Той извика и се отдръпна. Острието сряза ръкава му и остави дълбока, червена рана. Ико политна назад.

Джерико се извъртя, блъсна нападателката в стената, притисна я в гърлото с една ръка, а с другата улови след кратка борба ръката с ножа.

Но Уинтър го стискаше с дива омраза в очите и не го даваше. Тя ритна мъжа с коляно право в слабините. Джерико изрева, дръпна я от стената и пак я запрати там. Този път Уинтър изхриптя и остана без въздух.

— Кини, дръж андроида под око! — процеди през зъби Джерико.

Ико отмести поглед от принцеса Уинтър към стража, който беше твърде красив, за да бъде такъв глупак, но Кини вече не се интересуваше от нея. На лицето му се изписа ужас, когато Джерико стисна принцесата за гърлото.

— Това е принцеса Уинтър! Пусни я!

Джерико се изсмя сухо.

— Знам коя е, идиот такъв! А знам също, че отдавна трябваше да е мъртва!

— Аз също чух, че е мъртва, но явно е било лъжа. Пусни я.

Джерико подбели очи, обърна се и дръпна Уинтър от стената.

— Тя трябваше вече да е мъртва! Кралицата нареди да я убият, но май някой не е намерил сили за това. — Уинтър политна напред, но той я вдигна здраво до гърдите си. — Каква хубава плячка! От години чакам да те спипам насаме, но онзи досадник сър Глина вечно се въртеше като лешояд над мърша. — Джерико прекара палеца си по лицето на Уинтър. — Но сега май го няма тук, а, принцесо?

Уинтър отвори едва-едва очи. Погледна Кини замаяна.

— Ти…

— Хей! — Джерико завъртя брадичката й и я насили да го погледне. — Ти си моята награда, принцесо. Е, каква отплата според теб ще получа от кралицата, задето ще й занеса мъртвото ти тяло? Не вярвам да я е грижа в какво състояние ще бъде то, а и като бонус, ще докажа, че гаджето ти все пак е предател.

Ико задърпа ръцете си, опита се да измъкне палците от гнездата им и така да се освободи от въжетата, но китките й бяха здраво вързани.

Тя тъкмо се канеше да се хвърли с главата напред върху Джерико и да стовари върху гърба му цялата тежест на металния си череп, но в този момент Уинтър припадна и тялото й увисна като парцалена кукла в ръцете му.

Джерико се сепна и едва не я изтърва. В този миг Уинтър заби забравения нож в тялото му.

Джерико изрева и я пусна. Уинтър залитна назад, но мъжът я хвана за ръката, дръпна я и удари през лицето с опакото на дланта си. Уинтър политна. Удари главата си в ръба на шкафа и се свлече на пода.

Ико изпищя.

Сред поток от ругатни Джерико хвана ножа, но не го издърпа. С почервеняло като косата му лице, той изръмжа на принцесата:

— Ама че тъпа, луда…

Той замахна с крак да я ритне, но Кини вдигна пистолета си и стреля. Куршумът запрати Джерико в стената.

Ико се сви. В колкото и свади и престрелки да се озоваваше, все я учудваше колко по-страшна беше действителността от филмите по нета. Даже смъртта на този презрян, жалък страж я накара да потръпне.

Последвалата тишина сякаш обгърна целия сектор и Ико си каза, че последният изстрел сигурно трайно е увредил аудиото й.

Кини се взираше в пистолета си, сякаш го виждаше за първи път.

— Никога досега не съм стрелял. — Той си пое дълбоко въздух, остави пистолета на шкафа и клекна до принцеса Уинтър. Опипа главата й и по пръстите му останаха кървави следи.

— Диша, но сигурно е получила сътресение.

Процесорът на Ико се задави:

— Ти на чия страна си?

Той вдигна очи. Носът му потръпна, когато отново зърна зеещата дупка от куршума, но този път побърза да отмести поглед.

— Научихме, че принцесата е мъртва. Мислех, че друг я е убил.

Ико закри с ризата раната на гърдите си.

— Страж на име Хиацинт е получил заповед от кралицата да я убие, но вместо това й е помогнал да избяга.

— Хиацинт Глина.

Тя присви очи:

— Защо ни помогна?

С навъсено чело Кини отпусна принцесата на пода. Цялата кухня беше в кръв. От чародейката. От Джерико. От Уинтър.

— Аз помагам на нея — рече Кини, сякаш беше важно да го подчертае. Намери кърпата, с която Ико се бе опитала да удуши господарката Перейра и превърза с нея, както можа, раната на Уинтър. Когато свърши, стана и взе окървавения нож.

Ико отстъпи назад.

Мъжът спря.

— Искаш ли да срежа вървите?

Тя огледа лицето му. Не можеше да спре да го зяпа.

— Да, моля те?

Обърна се с гръб и той набързо ги преряза. Когато вдигна ръце, Ико очакваше да види резки по кожата си, но острието не я бе докоснало дори.