— Ето каква е историята — рече Кини и посочи пистолета върху шкафа. Ико разбра, че мъжът предпочита да не поглежда към нея и все си намира начин да гледа встрани. — Ще скалъпя в доклада, че ти си отнела пистолета ми и си убила господарката Перейра и сър Джерико, а сетне си успяла да избягаш. За принцесата и дума няма да отворя. Те дори не знаят, че е жива. — Той посочи носа й, дръзвайки да задържи погледа си повече от половин секунда. — А ти ще я отведеш някъде далеч оттук. И хубаво ще я скриеш.
Ико скръсти ръце.
— А ето че ние сме я тикнали в тази къщурка в напълно случайно избран миньорски сектор. И защо ли досега и през ум дори не ни е минало
Кини дълго я гледа с непроницаемо изражение и накрая попита:
— Ти май разбираш от сарказъм.
— Естествено, че разбирам от сарказъм — сопна се тя. — Това да не ти е теоретична физика?
За миг мъжът раздвижи челюстта си, сетне поклати глава и се обърна да си върви.
— Погрижи се за нея. — Погледна още веднъж принцесата и си тръгна.
Синдер и Вълка бяха отведени на един подземен аеродрум, натъпкан с очукани товарни кораби и три кралски капсули, което обясняваше защо пристигането на враговете им не беше задействало алармите. Синдер беше поставила часовои само на пероните на влаковете маглев.
Тя остро се смъмри с надеждата, че някой ден ще има възможност да се поучи от грешката си.
Ръцете й бяха вързани здраво с белезниците и Синдер имаше чувството, че ще изскочат от ставите. Вълка вървеше зад нея и тя усещаше енергията му. Беше отчаян и изпълнен със смъртоносна омраза. Трепереше от страх за Скарлет. Беше смазан и съкрушен от убийството на Маха.
На аеродрума чакаше един от стражите. Косата му беше разрошена, но лицето му не изразяваше никакво чувство.
— Докладвай — рече Еймъри. Той вървеше, накуцвайки, и Синдер си мечтаеше да го ритне точно там, където се бе забил куршумът.
— Господарката Перейра и сър Джерико Солис са мъртви.
Еймъри вдигна вежди. Неочакваната вест го изпълни единствено с любопитство.
— Как?
— Един земен андроид ни нападна в къщата на Кесли — обясни стражът.
Сърцето на Синдер подскочи.
— Разрази се битка. Андроидът не се повлия от манипулацията на съзнанието, а и куршумите не го засегнаха много. Тя… той удуши господарката Перейра, след което аз влязох с него в ръкопашен бой. Андроидът измъкна пистолета ми и застреля сър Джерико и господарката Перейра. Докато беше с гръб, аз успях да забия ножа си в гърба му и му пречупих гръбнака. Така успешно го обезвредих.
Синдер усети пулсираща болка зад очите — признак за сълзите, които никога нямаше да потекат. Първо Маха, а сега и Ико…
— Когато опасността премина, претърсих щателно останалата част от къщата и съседните имоти — продължи стражът. — Други съучастници не открих.
Поне не бяха открили Уинтър и доколкото Синдер можеше да прецени, Трън и Скарлет също.
Еймъри дълго се взира в стража, сякаш търсеше недостатък в историята му.
— Какво стана с андроида?
— Намерих и унищожих онова, което според мен беше генераторът му. Изхвърлих всичко останало в обществения компактор за отпадъци.
— Не! — Синдер залитна, но стражът зад нея я задържа.
Мъжът й хвърли бърз поглед, сетне добави:
— Оставих телата в къщата. Да се върна ли да ги прибера?
Еймъри махна безгрижно с ръка.
— Ще изпратим отряд.
От стълбището отново се чуха стъпки. Все още разтърсена от загубата на Ико, Синдер едва вдигна глава. Зърна бегло Вълка, който я наблюдаваше. Макар че в очите му се четеше съчувствие, той бе стиснал зъби от гняв.
Днес и двамата бяха изгубили по едно скъпо за тях същество.
Синдер се задушаваше от болка, сякаш ребрата й стягаха в хватката си дробовете й, но присъствието на Вълка й вдъхна сили. Яростта й набра мощ. Скръбта й се превърна в сухи подпалки, които бързо пламваха.
Тя си възвърна твърдостта и макар да не можеше да се отскубне от ръцете на стража, изпъна рамене и вирна брадичка.
Стъпките бяха на чародей с черни одежди и на още стражи.
— Други съучастници не намерихме, а и не успяхме да разберем кой стреля по нас от прозореца на фабриката — рече новодошлият чародей. — Възможно е да са избягали в съседен сектор и да опитат пак да вдигнат бунт.
Еймъри посрещна с пренебрежителна усмивка загрижеността му:
— Нека да опитат. Ние не се боим от собствения си народ. — Спря черните си очи на Синдер. — Малкият метеж свърши.
Синдер вдигна глава, но ниско ръмжене привлече вниманието му и той се обърна към Вълка, който беше оголил острите си зъби свирепо, кръвожадно, готов да разкъса на парчета похитителите им.
Еймъри се разсмя. Прекрачи напред и го хвана за брадичката, а лицето на Вълка се сгърчи.
— А и как можем да загубим, когато имаме зверове като този тук? — Еймъри пусна брадичката на Вълка и нежно го потупа по бузата. — Алфа Кесли, нали? Аз присъствах на кралския турнир в деня, в който ти извоюва мястото си в твоята група. Но, изглежда, земляните са те отклонили от правия път. Как да поправим това зло?
Вълка гледаше чародея с омраза, която можеше да изпепели плътта му.
