Ала ненадейно краката му се огънаха и той падна на колене пред Еймъри. Синдер трепна, сякаш болката рикошира в собствените й стави. В следния миг Вълка беше свел глава.
От гледката взе да й се гади. Цялата тази сила. Цялата тази ярост. Превърнати в проста марионетка. Още повече й се догади, защото знаеше колко психична сила и съсредоточаване са нужни, за да накара Вълка да направи нещо. Тя едва бе почнала да овладява умението, а ето че Еймъри не показа с нищо, че е бил затруднен.
— Добро куче — рече мъжът и потупа Вълка по главата. — Ще те отведем при кралицата и нека тя избере наказание за предателството ти. Доволен ли си, алфа Кесли?
С гърлен, механичен глас Вълка отговори:
— Да, господарю.
— Така си и мислех. — Еймъри хвърли поглед на антуража си. — Ако са останали тук-там бунтовници, гледайте бързо да ги смажете. Утре е кралската сватба и повече вълнения няма да търпим.
Останалите чародеи се поклониха и се пръснаха, а Еймъри пъхна ръце в ръкавите си и се обърна пак към Синдер:
— Остава само въпросът какво да правя с теб?
Тя го погледна открито в очите.
— Можеш да се поклониш пред мен като твоя истинска кралица.
Устните на Еймъри се извиха нагоре.
— Убий я.
Всичко стана ужасно бързо. Единият от стражите измъкна пистолет от кобура си, опря го в челото на Синдер, махна предпазителя, натисна спусъка…
Синдер пое шумно последния си дъх.
— Спри! Промених решението си.
Също толкова бързо пистолетът беше прибран.
Синдер отпусна рамене. Свят й се виеше от страх.
— Моята кралица поиска да не я лишаваме от удоволствието сама да реши съдбата ти. Ще й предложа да поднесе главата ти на император Каито като сватбен подарък.
— Чародей Парк?
Той се обърна към облечената с червена роба жена, която го бе повикала. Тя беше опряла длан на един малък кораб.
— Това е кралски кораб и май скоро е пристигнал. — Тя вдигна ръката си. — Няма почти никакъв прах. Странно е, че се намира тук.
Еймъри изсумтя с безразличие.
— Не ме учудва, че наоколо има крадци, но корабът може да ни помогне да намерим останалите бунтовници. Направете справка на номера му и вижте какво ще намерите.
Той даде знак на стражите и те отведоха Синдер и Вълка в кораба му и ги принудиха да седнат на отделни седалки. Моторите забръмчаха в пълно мълчание.
Миг след това те вече летяха към Артемизия.
Еймъри продължи да дава заповеди — за лекар и рани от куршум, назначи нов капитан на стражата и докладва на кралицата за жертвите и затворниците. Мислите на Синдер се объркаха и тя осъзна, че се взира в профила на мъжа, убил Ико. „Унищожих я, беше рекъл той. Изхвърлих я в
Тя отново и отново видя пред очите си ножа, разкъсващ гръбнака на Ико. Прекършените пръсти на Маха. Коленичилите в краката на Еймъри хора от сектора.
Омразата й се разгоря, отначало слабо, ниско долу в стомаха. Но когато Артемизия изникна пред погледа, вече кипеше.
Корабът кацна на подземния аеродрум в Артемизия. Рампата се спусна и стражът я повдигна, като я стисна тъй болезнено, че тя трябваше да преглътне вика си. Вълка я следваше с тежки стъпки.
Посрещнаха я няколко стражи, чието биоелектричество беше податливо като току-що излезли от фабриката идентификационни чипове, и трима чародеи, чиято психична сила винаги се отличаваше с желязна твърдост.
Пръстът й потръпна и тя се почуди за колко време би могла да го зареди и да убие всички. Отново беше в Артемизия. Ако избягаше, можеше да се превърне в самотен, див отшелник — убиец, който преследва кралицата, за да я ликвидира.
Но само си фантазираше. Ръцете й бяха още вързани.
Тя стисна безпомощно в юмрук киборгската си ръка.
— Чародей Парк?
Синдер се втренчи в мъжа, убил Ико.
— Сър Кини.
— Позволете ми незабавно да потърся лекарска помощ.
Еймъри огледа кръвта по униформата му. Беше текла обилно, но раната не се виждаше.
— Добре. Явете се при мен, когато сте готов за служба.
Мъжът стисна юмрук до гърдите си, сетне се отправи в обратната посока.
Стражите подкараха Синдер и Вълка през плетеница от коридори. Тъй като нямаше какво да прави, Синдер се опита да предугади накъде я водят. Започна да брои крачките си и направи груба карта в главата си, която съпостави с всичко, което знаеше за двореца на кралицата.
Отведоха ги при асансьорите, които се пазеха от още стражи. Поспряха за малко и Еймъри се заговори с друг чародей. И макар да нагласи звуковия си интерфейс, Синдер долови едва две-три откъслечни думи:
Еймъри махна с ръка и стражите поведоха Вълка по друг коридор.
— Чакайте! — викна Синдер и усети как страхът плъпна по жилите й. — Къде го водите?
Вълка изръмжа, опълчи се на стражите, но непокорството му бе уталожено посредством контрола на мислите.
— Вълк!
