Ретина-дисплеят на Синдер долови истинските черти на кралицата. Всичко от бала се повтаряше, когато за първи път тя зърна Левана и разбра, че оптобиониката й вижда под обаянието. Но това беше трудна работа. Киборгските й очи бяха в конфликт с мозък й и манипулацията, така че умът й се объркваше и тя не знаеше какво точно вижда. Резултатът беше поток от данни, неясни цветове, откъслечни черти, между които Левана отчаяно се опитваше да отдели истината от илюзията.
Всичко това я разсейваше и й причиняваше главоболие. Синдер примигна и се отказа да следи данните.
Пет балкона ограждаха трона — полумесец от зрители, заобикалящи Синдер от всички страни, с изключение на онази, която се спускаше към езерото. Лунният двор. Жените носеха огромни шапки с форма на пауни, а някакъв мъж бе провесил на раменете си мъркащ леопард. Одеждите им бяха от златни вериги и рубини, в токовете на обувките на платформи плуваха риби бета, лицата бяха боядисани в сребристосиво, по клепките имаше кристали и люспи от риба…
Синдер трябваше да присвие очи пред целия този ослепителен блясък. Обаяние, обаяние, обаяние.
Някой бутна стола си назад. Сърцето на Синдер подскочи.
Младоженецът се бе изправил до трона на Левана. Носеше бяла риза и червен пояс. Каи.
— Какво е това? — попита той с глас, изпълнен с ужас, но и с облекчение.
— Това — отвърна кралица Левана, а очите й грееха весело — е гвоздеят на програмата за вечерта. Моят сватбен подарък за теб. — Сияеща, тя прекара пръст по лицето на Каи. — Съпруже.
Каи се отдръпна, а по страните му изби руменина. Но не от срам или свенливост. А от гняв. Синдер усети как въздухът около него започна да пращи.
Левана завъртя пръст във въздуха.
— Процесът тази вечер ще се предава на живо, за да може народът ми да участва в празненствата на този славен ден. И за да може да узнае съдбата на самозванката, която смее да се нарича кралица.
Синдер спря да я слуша и огледа тавана. Камери не се виждаха. Но Левана си имаше начини да ги поставя така, че да останат незабелязани.
След като кралицата не носеше воала си, значи всички щяха да следят „гвоздея в програмата“. Левана искаше народът да види екзекуцията на Синдер. Искаше той да изгуби надежда за революцията.
Левана вдигна ръце.
— Нека пиршеството да започне!
Иззад завеса един по един наизлизаха слуги с еднакви костюми. Първият коленичи в краката на кралицата, махна капака и вдигна подноса над главата си. Кралицата се усмихна самодоволно, избра си огромна розова скарида и измъкна месцето й със зъби.
Друг прислужник коленичи пред Каи, а останалите изпълниха залата и коленичиха пред гостите. Подносите бяха пълни с червен хайвер и стриди на пара, със задушени късове най-крехко месо и пълнени чушки. Синдер осъзна, че Каи не е единственият землянин в салона. Тя разпозна съветника му Кон Торин, който седеше на втория ред, американския президент, африканския министър-председател, австралийския генерал-губернатор и… тя спря да гледа. Всички бяха тук точно както Левана бе пожелала.
С разтуптяно сърце тя отново огледа слугите и войниците с надеждата да открие Вълка. Но него го нямаше. Синдер, Адри и Пърл бяха единствените затворници тук.
Обзе я тревога. Къде ли го бяха отвели? Дали вече не са го убили?
Премести поглед към Каи, който дори да беше забелязал храната, не й обръщаше никакво внимание. Мускулите на челюстта му пулсираха и той искаше да попита какво търси Синдер тук, искаше да научи какво планира кралицата. Синдер виждаше как се опитва да намери изход от положението, да измисли някакъв дипломатически ход, с който да предотврати неизбежното.
— Седни, любов моя — подкани го Левана. — Пречиш на гостите да виждат.
Каи седна прекалено бързо, за да го бе направил по собствена воля. Погледна кралицата със стаена омраза.
— Тя какво търси тук?
— Виждаш ми се разгневен, любими. Нима не си доволен от нашето гостоприемство?
Без да дочака отговор, Левана вирна брадичка и премести поглед от Синдер към Адри и Пърл.
— Еймъри, може да започваш.
Чародеят тръгна напред и като минаваше покрай Синдер, й се подсмихна доволно. Макар че робата му беше изчистена от кръвта, той още вървеше сковано, за да прикрие ранения си крак.
Еймъри поднесе лакът на Адри, която извика глухо и уплашено. Дълго време трябваше да мине, за да хване Парк под ръка и едва не припадна, когато той я отведе в средата на тронната зала.
Край тях гостите дъвчеха и облизваха пръстите си, като че деликатесите заслужаваха точно толкова внимание, колкото и затворниците. Прислужниците още бяха на колене и държаха подносите над главите си. Синдер направи гримаса. Колко ли тежаха тези подноси?
— Представям на двора Лин Адри от Източната република, Земен съюз. — Еймъри пусна ръката на Адри и тя остана сама с разтреперани крака. — Обвинена е в конспирация срещу короната. Наказанието за това престъпление е незабавна смърт от собствената й ръка, а дъщеря й, Лин Пърл, ще бъде дадена да слугува в някоя от артемизианските семейства.
