— Няма да търпиш ли? — изкрещя Синдер. — Искаш ли да ти направя списък с нещата, които аз повече няма да търпя? Защото списъкът ще бъде дълъг.
Адри се дръпна назад. Май се бе уплашила — все пак Синдер беше лунитянка и престъпничка, която издирваха.
— Татко защо не ни е казал нищо? — попита Пърл.
— Може би е знаел, че при първа възможност ще ме размените срещу откуп.
Пърл все едно не я чу.
— А ако ти наистина си принцесата, защо си тук?
Синдер я изгледа кръвнишки. Почака. И видя, че на лицето на Пърл постепенно се изписа просветление.
— Тя иска да те убие, за да може да остане кралица.
— Браво на момичето! Заслужава награда.
— Но ние какво общо имаме с това? — Очите на Пърл се напълниха със сълзи. — Защо сме наказани? Нищо не сме сторили. Ние не знаехме.
Адреналинът и гневът на Синдер се стопиха, а на тяхно място пропълзя изтощението.
— Дадохте ми поканите за кралската сватба и така успях да отвлека Каи, а това докара Левана до лудост. Между другото благодаря ви.
— Как можеш да мислиш само за себе си в момент като този? — сопна се Адри. — Как можеш да бъдеш такава егоистка?
Синдер сви ръката си в юмрук.
— Ако аз сама не се погрижа за себе си, няма кой друг. Урок, който научих от дете благодарение на теб.
Адри притегли дъщеря си по-наблизо и поглади косата й. Пърл се отпусна в прегръдката й без съпротива. Може би, помисли си Синдер, и двете са в шок.
Тя се обърна пак към стената и изстърга едно С в камъка. Стените бяха изписани със стотици думи, имена, молби, обещания, заплахи. Помисли си дали да добави „+ К“, но от тази приумица й се прииска да разбие главата си в желязната врата.
— Ти си чудовище — прошепна Адри.
Синдер се изсмя, макар да не й беше смешно.
— Добре. Аз съм чудовище.
— Не можа дори да спасиш Пеони.
Щом чу да споменават името на по-малката й доведена сестра, Синдер усети как гневът избухва в нея като хиляди пукащи жици. Тя се извърна рязко.
— Мислиш ли, че не се опитах?
— Ти имаше лекарство! — Адри вече крещеше с обезумели очи, макар че все така стоеше надвесена над Пърл. — Знам, че си го дала на онова момче. То оживя! Чанг Сунто! — Тя изплю името като отрова. — И ти предпочете да спасиш него пред Пеони? Как можа? Подигра ли й се? Даде ли й лъжлива надежда, преди да я видиш как умира?
Синдер се взираше в мащехата си. Гневът й беше смекчен от неочакван прилив на съжаление. Тази жена беше тъй невежа, че тя почти си пожела да си остане такава. Адри виждаше това, което искаше, и вярваше във всичко, което подкрепяше ограничения й светоглед. Синдер още помнеше как бясно тичаше към изолаторите. Как отчаяно стискаше шишенцето с лекарството. Как се надяваше да спаси живота на Пеони и колко съкрушена беше, когато не успя.
Беше пристигнала твърде късно. И още не можеше да си прости докрай.
Адри никога нямаше да научи истината, да разбере. За нея Синдер беше просто машина, неспособна на друго, освен на жестокост.
Пет години живя с тази жена, а тя никога не успя да види истинската Синдер. Така, както я бе видял Каи, Трън, Ико и хората, които й вярваха. Всички, които я познаваха.
Тя поклати глава и подмина думите на мащехата си по-лесно, отколкото очакваше.
— Стига съм ви обяснявала. Вашето одобрение не ми трябва. Приключих с вас.
Тя ритна купчината от камъчета и заби отвертката в стената. В същия миг чу стъпки.
Стисна зъби. Часът й бе ударил. Синдер се обърна и с три дълги крачки се озова до Адри и Пърл, които се отдръпнаха назад.
Сграбчи Адри за ризата и я вдигна нагоре.
— Само да си казала, че кракът ми се сваля тъй лесно, както и пръста, ще те накарам да издереш с нокти собствените си очи, та ако ще, това да е последното нещо, което ще направя. Ясна ли съм?
Адри пребледня и кимна, разтреперана. Отвъд вратата се чу мъжки глас:
— Отворете.
Синдер пусна мащехата си и се обърна.
Вратата се отвори и килията се изпълни със светлината от коридора — един-единствен страж, чародея Еймъри Парк, плюс още четирима чародеи, облечени в червено и черно. Бяха петима. Каква чест.
— Нейно Величество пожела да й доставиш удоволствието с компанията си — рече Еймъри.
Синдер вдигна брадичка.
— Не мога да обещая, че компанията ми ще бъде тъй приятна, колкото тя очаква.
Тя закрачи към тях, за да им покаже, че не се бои, но изведнъж я блъснаха в стената. Болка прониза гърба й и я остави без въздух. Напомни й битките с Вълка на „Рампион“, но беше сто пъти по-зле, защото Вълка винаги след това се чувстваше виновен.
Стражът, който я блъсна, я хвана за гърлото. Синдер го изгледа мрачно, макар да знаеше, че истинският й нападател е някой от чародеите. Стражът на свой ред я погледна кръвнишки.
— Това беше първото ти предупреждение — обади се Еймъри. — Ако се опиташ да избягаш, ако се опиташ да се бориш, ако усетим, че се опитваш да използваш дарбата си, няма да си правим труда да ти отправяме второ.
Стражът я пусна и Синдер едва не падна. Тя потърка врата си, а миг след това вързаха ръцете й зад гърба.
