Синдер вдигна вежди. През цялото време се тревожеше за собствената си участ и изобщо не й минаваше през ума, че Адри е доведена тук с едничката цел да я раздразнят.
Искаше й се да не дава пукната пара. Искаше й се да бъде равнодушна към съдбата на мащехата си.
Но въпреки всичките си недостатъци, Адри не беше сторила нищо, за да бъде осъдена на смърт. Това беше демонстрация на сила от страна на Левана, нищо повече, и човек не можеше да не изпита съжаление поне към жената.
Адри падна на колене.
— Кълна ви се, че не съм сторила нищо. Аз…
Левана вдигна ръка и Адри замълча. Последва миг на агония, в който лицето на кралицата остана непроницаемо. Накрая тя цъкна с език, сякаш гълчеше малко дете.
— Еймъри, продължавай.
Чародеят кимна.
— Разследването показа, че двете покани, с които съучастниците на Лин Синдер са се вмъкнали в двореца на Ню Бейджин и са отвлекли император Каито, са им били дадени именно от тази жена. Поканите са били предназначени за нея и седемнадесетгодишната й дъщеря.
— Не! Тя ги открадна! Открадна ги! Аз никога не бих й ги дала. Никога не бих й помогнала. Аз я мразя! Мразя я! — Тя отново заплака и се сви на кълбо на пода. — Защо на мен? Какво съм направила? Аз не… Тя не е мое дете…
На Синдер й ставаше все по-лесно да не страда за тях.
— Успокой се, госпожо Лин — рече Левана. — Съвсем скоро ще разберем дали си искрена.
Адри изхленчи и се опита да се овладее.
— Така е по-добре. Почти шест години ти си била законен настойник на Лин Синдер, нали?
Тялото на Адри се тресеше.
— Вярно е. Но кълна ви се, аз не знаех каква е. Мъжът ми искаше да я вземем, а не аз. Тя е предателка! Синдер е престъпничка, една опасна лъжкиня! Но аз си мислех, че тя не е нищо повече от киборг. Не знаех какво крои, иначе сама щях да я предам.
Левана прекара пръст по ръкохватката на трона.
— Вие бяхте ли при Лин Синдер, когато тя е претърпяла операциите за киборг?
Адри изви устни с отвращение.
— Звезди, не! Операцията й беше направена в Европа. Не я бях срещала, преди съпругът ми да я доведе в Ню Бейджин.
— Съпругът ти присъствал ли е на операцията?
Адри примигна объркано.
— Не… мисля, че не. Никога не е ставало дума за това. Макар че отсъства две-три седмици, когато отиде да я… да я вземе. Знаех, че отива да види дете, претърпяло катастрофа с ховър. Макар че така и не разбрах защо му трябваше да бие целия този път до Европа, за да покаже щедростта си, а като награда за човечността му получи само болка. По време на пътуването си той се бе заразил с летумозис и две-три седмици след завръщането си почина, оставяйки на моите грижи двете ни малки момичета и това нещо…
— Защо след смъртта му не се опита да натрупаш състояние от неговите изобретения?
Адри зяпна кралицата.
— Не ви разбрах, Ваше Величество?
— Съпругът ти е бил изобретател, нали? Сигурно ти е завещал нещо ценно.
Адри се чудеше защо кралицата се интересува от починалия й мъж. Огледа стражите и останалите лунитяни.
— Нне, Ваше Величество. Ако е имало нещо ценно, то аз така и не съм видяла и един микроунив от него. — На лицето й се спусна сянка. — Мъжът ми ни завеща единствено позор.
Левана изрече с леден глас:
— Лъжеш.
Адри ококори очи.
— Не, не лъжа! Гаран не ни завеща нищо!
— Имам доказателства за противното, землянке. Да не ме мислиш за глупачка?
— Какви доказателства? — изписка Адри. — Аз не съм… Кълна се… — Но каквото и да се канеше да каже, се удави в порой от хълцания и сълзи.
Синдер стисна зъби. Независимо каква игра играеше Левана, истерията на Адри нямаше нищо да промени. Помисли си да използва лунната си дарба, за да спре неконтролируемото й хълцане, за да може да умре с поне малко достойнство, но вкамени сърцето си и не направи нищо. Силата може би щеше да й трябва, когато настъпеше моментът за нейния процес — Синдер си даде дума да не се превръща в разтреперана маса.
— Еймъри? — Левана прекъсна риданията на Адри.
— Един от нашите отряди намери кутия с документи в мазето, дадено под наем на Лин Адри.
Левана се усмихна.
— И сега ли ще твърдиш, че съпругът ти не ти е оставил нищо ценно? Никакви важни документи в мазето?
Адри се поколеба. Понечи да поклати глава, но спря.
— Аз… аз не знам…
— Документът е бил подаден за патент върху оръжие, с което да бъде неутрализирана лунната дарба. Подозираме, че те са искали да използват това оръжие срещу вас, Ваше Величество, и срещу народа ни.
Синдер се опитваше да разбере накъде водят обвиненията на Еймъри. Оръжие, което да неутрализира лунната дарба. Тя едва се сдържа да не опипа тила си, където изобретението на Лин Гаран — биоелектрическият предпазител — бе инсталирано в системата й. За него ли говореха?
— Почакайте — изгърмя гласът на Каи. — У вас ли е този документ, който доказва вината й?
Еймъри наклони глава.
— Беше унищожен заради сигурността на кралицата.
Каи стисна ръкохватката на креслото и пръстите му побеляха.
