Докато Синдер работеше, Ико й разказа как са успели да се промъкнат в Артемизия на товарния влак, как повечето от влаковете са били спрени и претърсвани и колко уплашена е била Левана.
Когато свърши, Синдер на свой ред й разказа как са я докарали обратно в Артемизия, как с Вълка са били разделени и сега тя няма представа какво е станало с него. Разказа й и за Каи, който й се бе видял напълно здрав, но много уплашен.
Попита дали са излъчили и процеса срещу Адри.
— Адри ли? — Ико запърха с мигли, сетне рече: — Не разбирам.
— Адри и Пърл са тук. Адри беше съдена преди мен — обвиниха я, че крие патента за оръжие, което може да неутрализира лунната дарба. Струва ми се, че Левана е научила за изобретението на Гаран, което инсталираха в гръбнака ми.
Ико събра пръстите си, имитирайки замисленост.
— Съвсем логично е Левана да иска да унищожи подобно нещо.
— Знам. Не ми беше хрумвало преди, но това устройство ще промени баланса на силите между Луната и Земята. Ако някога сключим съюз с тях, то би било единственият начин земляните да разберат, че не ги манипулират.
— Това е гениално. Винаги съм обичала Гаран. Той беше мил с мен, дори след като откри, че чипът ми е дефектен. И винаги обновяваше софтуера ми. Е, преди Адри да ме разглоби. — Тя замълча. — Първия път.
Синдер се усмихна на себе си. Когато за първи път видя Ико, тя представляваше купчина части за андроид, захвърлени в кутия, и някой трябваше да ги сглоби. Ико беше първият й проект — опит да се докаже пред новото си семейство. По онова време дори не подозираше, че андроидът ще стане една от най-добрите й приятелки.
Усмивката й се стопи.
— Ико, софтуери за Serv9.2, които се обновяват, не се произвеждат от над десет години — рече тя подозрително.
Ико подръпна една от плитките си.
— Никога не съм се замисляла за това. Мислиш ли, че той се е опитвал да поправи грешката, която е направила Ико… Ико?
— Не знам. Мисля, че не. Той е програмирал андроиди все пак. Ако е искал, вероятно е могъл да те препрограмира като обикновен андроид. — Поколеба се. Ако Лин Гаран не беше обновявал софтуера на Ико и не се бе опитвал да я поправи, тогава какво е правил? — Може би няма значение. Гаран е изобретил това устройство, но явно Левана е унищожила всичките му записки. Ако моят софтуер не е бил повреден от доктор Ърланд, то скокът в езерото надали много е помогнал… — Тя замълча и се вгледа в Ико.
— Какво?
— Нищо. — Синдер поклати глава. Имаше твърде много проблеми и загадки за решаване. Мистерията с устройството на Гаран трябваше да почака. — Просто не мога да си представя как Левана изобщо е узнала за него.
— Аз й казах.
Синдер се обърна към вратата, където Хиацинт стоеше притихнал и неподвижен като самата рамка. На лицето му се мъдреше чудесна синина благодарение на любезното съдействие на Трън.
— Ти си й казал?
— Информацията е скъпа стока. Размених я за живота си.
Човек трудно можеше да разчете чувствата на Хиацинт, но Синдер си мислеше, че тази търговия го е ядосала много. Спомни си, че доста отдавна, още в малкия оазисен град Фарафра, тя му каза за устройството, което пречеше на лунитяните да използват дарбата си и не можеха да полудеят. Тогава на лицето му се изписа любопитство, граничещо с глад.
Тя потисна възклицанието си.
Уинтър.
Естествено.
Хиацинт посочи с брадичка към коридора:
— Не ми се ще да ви притеснявам, но короната току-що пусна нов запис. Твърдят, че си умряла.
Той и Ико я отведоха до домашното кино с огромни кресла с вградени машини за напитки. Трън и Крес стояха до грамадния холограф, на който се виждаше Левана. Тя носеше воала си, но звукът беше спрян. Огромното изображение накара Синдер да потрепери.
— Хиацинт каза, че са намерили тялото ми.
Трън й хвърли бегъл поглед.
— Така се говори, момичето е мъртво. Извадили са те от езерото снощи. Дори имат нещо като манекен с боядисана метална ръка и не спират да излъчват неясната му снимка. Стой тук и ще видиш. Мине, не мине и пак го пускат заедно с речта на Левана. Забавленията на тази скала са ужасно скучни.
— Какво казва?
Трън заговори с писклив глас, подражавайки на кралицата:
— Самозванката, която се представя за моята любима племенница, беше победена… Да оставим тези несгоди зад нас и да продължим с коронацията… Аз съм душевноболна, жадна за власт откачалка и дъхът ми мирише ужасно под този воал.
Синдер се засмя. Провери колко е часът според вътрешния си часовник и чак тогава си спомни, че той вече не работи.
— Колко време остава до коронацията?
— Девет часа — отвърна Ико.
Девет часа! Вече цяло денонощие бяха в тази къща и почти през цялото време тя спа.
— Ето, има и списък… — Крес посочи холографа, на който на заден план вървеше списъкът на секторите и образуваше постоянно движещ се кръг около Левана.
— Това е интересната част — рече Трън. — Издала е указ, с който всеки сектор, нарушил вечерния час или подкрепил „самозванката“, ще бъде блокиран и с него ще се разправят след коронацията. После все така сладкодумно иска народът да се покае и да измоли милост от своята кралица.
