— Това са транспортни средства, които се карат извън куполите. Нагласяват се спрямо гравитацията и атмосферните условия отвън и вървят по всякакъв терен. Дюни. Кратери. Богаташите ги ползват за спорт. Не са бързи като корабите, но така няма да се налага да използваме влаковете и ще стигнем до съседните сектори по най-прекия път, стига там да има док за излаз на открито. Левана няма да се разтревожи, че двама-трима благородници са излезли да покарат спийдърите си.
— Но така ще се разделим — отбеляза Синдер.
Ико я прегърна през кръста.
— Само временно.
— Това е единствената ни надежда да координираме атаката — обясни Трън — и да докараме пред двореца колкото може повече хора, а нали това е целта ни? Силата ни е в числеността.
Сърцето на Синдер отново препускаше бясно, но тя кимна. Тъкмо отново разглеждаше холографа, когато една червена светлина привлече погледа й.
— Какво е станало в този сектор? — попита тя и посочи на картата.
Крес завъртя холографа.
— ПД-12, производство на дървесина. Под карантина е.
— Заради болест ли?
— Само това липсваше — измърмори Трън.
Но Хиацинт вече клатеше глава.
— На Луната много отдавна не се е появявала болест. Тук няма природни сили, които да не можем да контролираме. — Той скръсти ръце. — А и разполагаме с мерки, ако нещо се случи. Както са затворени куполите, с лекота може да бъде поразена цяла общност, ако болестта е заразна.
— Възможно ли е да е летумозис? — попита Ико и в гласа й се прокрадна страх.
— Това е земна болест — възрази Хиацинт. — Тук никога не сме имали случаи на заболели.
— Не е вярно. Това вече не е само болест по хората. Не помниш ли, че доктор Ърланд откри мутирал щам в Африка? Лунитяните вече не са имунизирани срещу летумозиса и… — Синдер преглътна. — А и с всички пристигнали от Земята гости всеки би могъл да бъде преносителят. Някой от дипломатите, дори някой от нас. Без дори да подозираме.
Хиацинт посочи холографа.
— Някой от вас ходил ли е скоро в сектора за дървесина?
Синдер стисна устни.
— И аз така си помислих. И надали някой от политическите ви приятели изобщо е ходил там. Вероятно е съвпадение.
— Всъщност — намеси се Крес, отделяйки широко отворените си очи от портскрийна — един от нас е бил там. — Тя въведе нова команда и прехвърли записа, който гледаше, на холографа.
Това беше подбор на материали от камерите на кралицата, всички обозначени с етикет ПД-12. Бяха тъмни и неясни, но очите на Синдер се настроиха и тя можа да различи дърветата в кадрите отвън и стените с дървена ламперия в кадрите отвътре. Вгледа се в едно от изображенията, на което се бе събрал много народ и което, изглежда, бе заснето в болница, макар че сградата по нищо не приличаше на лъскавите лаборатории в Ню Бейджин.
Имаше много хора, които лежаха до малкото легла, а други се бяха сгушили до стените или в ъглите.
Хиацинт се приближи и увеличи синьо-червените кръгове по гърлото на един от пациентите, а сетне и изцапаната с кръв възглавница под главата на друг.
— Прилича на летумозис — рече Синдер и коремът й се сви от инстинктивен страх.
— Това каквото си мисля ли е? — попита Ико и посочи.
— Лунни войници — потвърди Крес и увеличи едно от изображенията, на което групи мутанти стояха сред хората. Мнозина сякаш говореха разпалено. Синдер никога не ги бе виждала, когато не нападат, и ако не бяха деформираните им лица, щяха да изглеждат просто като доста едри, страховити мъже.
Тогава тя зърна човек и това я притесни дори повече от мутантите. Момиче с червена коса и яке с качулка, скръстило упорито ръце на гърдите си.
— Скарлет!
Съвсем жива и без изобщо да се бои от хищниците край себе си. В действителност тя, изглежда, ги командваше и сочеше с пръст към главния вход на болницата. Половин дузина войници кимнаха и тръгнаха натам.
— Не разбирам — рече Ико.
Трън се засмя.
— Какво има за разбиране? Нали казаха, че ще съберат армия.
— Да, но Скарлет не беше с нас в пустинята. Как е могла да пренесе заразата?
Синдер се сепна.
— Права си. Може би се е заразила… от някого от нас?
— Никой от нас не е болен.
Синдер не знаеше какво да каже. Да беше тук доктор Ърланд, но той беше починал от същата болест, която се бе опитал да ликвидира.
— Какво изнасят от болницата? — попита Трън.
Хиацинт скръсти ръце.
— Суспенсор за анабиоза — изкуствено потискане на жизнените функции.
Четирима войници носеха суспенсора, а другите отвориха вратите на болницата, за да минат. Отвън се бяха насъбрали стотици хора, които все още бяха здрави. Войниците ги избутаха назад, за да направят място за суспенсора.
Хиацинт въздъхна шумно, приближи се до холографа и нагласи изображението на фокус. Спря го. Върна назад. Увеличи образа.
— О, не — прошепна Синдер. Още едно познато лице се виждаше под стъкления капак. Принцеса Уинтър.
