— Уинтър говори разумно — обади се Синдер.
— Учудващо — добави Скарлет.
Хиацинт дръпна Уинтър настрани.
— Виж — прошепна той и я улови за лактите. Мазолите по ръцете му се усещаха много по-отчетливо отпреди. Сърцето й се разтуптя лудешки от неочакваната близост. — Ако искаш да свърша тази работа за Синдер, аз ще я свърша. Заради теб. Но няма, не мога пак да те загубя.
Уинтър се усмихна и допря длани до лицето му.
— Най-сигурното място на света е до теб.
Той стисна зъби. Тя виждаше вътрешната му борба, но беше непреклонна.
— Откакто се помня, живея в страх — продължи Уинтър. — Ако това е единственият ми шанс да се изправя срещу нея, ще рискувам. Не искам да се крия. Не искам да се страхувам. И искам никога повече да не се разделяме.
Раменете му се отпуснаха — първият знак, че тя беше спечелила. Но Хиацинт вдигна пръст.
— Добре. Ще тръгнем заедно. Но няма да докосваш оръжие, ясно ли е?
— Че какво да правя с него?
— Именно.
— Хиацинт, Уинтър. — Синдер потропваше с крак, а очите й хвърляха мълнии от нетърпение. — Нямаме много време…
Сякаш самото небе слушаше. Куполът над тях потъмня и трите огромни екрана светнаха на черния фон.
— Лунитяни — обади се женски глас, — моля ви вижте внимателно това излъчване на живо от Артемизия. То е задължително за всички. Започва коронацията.
Устните на Уинтър се разтегнаха в злорада усмивка. Тя се дръпна от Хиацинт, обърна се към хората и вдигна ръце.
— Лунитяни — извика тя, имитирайки говорителката и отвличайки вниманието на хората от купола, — моля ви, вижте внимателно истинската наследница на лунния трон, принцеса Селена, на живо от вашия сектор. — Очите й грееха, когато с широк жест посочи Синдер. — Започва революцията. Нашата революция!
Каи тичаше по коридора и се радваше, че няма кой да го види как се носи като вихър с изящния си костюм за коронацията, макар че имаше прекалено много неща, за които да мисли, за да се притеснява как изглежда. Синдер беше жива. Бяха заловили Трън. Синдер щеше да нападне Артемизия.
Днес. Сега.
Още се чувстваше гузен, че остави Крес сама. Не биваше да се тревожи толкова, че ще закъснее за коронацията, която и бездруго искаше да пропусне. Трябваше да се наслади по-пълноценно на това, че накара Левана да го чака. Трябваше да инсценира отново отвличане.
Изруга наум. Да беше помислил по-рано.
Не — ако беше изчезнал, щеше да вдигне тревога, последното, от което Крес и другите се нуждаеха. По-добре да разсее подозренията на Левана и да продължи напред, все едно нищо не се е случило. По-добре да я коронясат за императрица на Републиката.
От тази мисъл му се повдигаше, но реши да се придържа към плана. И да изиграе ролята си.
Каи свърна по коридора и едва не събори статуята на мускулест лунен бог. Хвана я и я намести с разтуптяно сърце. После мина през двойните врати, които водеха към частни покои.
Двама стражи пазеха входа към голямата зала. Торин седеше на пейка с възглавнички до жена със златна коса, вдигната на кок, която възкликна тъй пламенно, когато видя Каи, че той едва не се спъна.
— О, благодаря ти, Артемида! — рече тя и попи с кърпичка потта от челото си. — Къде бяхте?
— Нали ви казах, че идва насам — обади се Торин.
Но жената не го чу. Тя вече говореше по микрофона, закачен на китката й:
— Императорът пристигна. Церемонията ще започне след тридесет секунди. — Тя закачи порта на колана си и огледа Каи с тревога, но и с погнуса. — Земляни! — измърмори, после оправи пояса му и отметна косата от лицето му. — Изобщо не се грижите за външния си вид.
Каи преглътна ироничната си забележка относно златната коса на лунитянката и пое чаша с вода от прислужника.
Торин стана и пъхна ръце в джобовете си. Без сако изглеждаше обезпокоително небрежен и Каи се запита дали и той не е отнесъл критика от непознатата.
— Всичко наред ли е, Ваше Величество? — думите бяха произнесени с привидно безразличие, но Каи долови напрежението и любопитството му. И макар да не беше сигурен, кимна.
— Всичко е наред.
Отвъд двойните врати се чуваше брътвежът на гостите и той се почуди какво ли се говори за забавянето на церемонията.
— Готов съм.
— Нейно Величество също — рече жената. Тя побутна Торин към входа. — Вие вървете да заемете мястото си! Ваше Величество, последвайте ме!
Каи мина между стражите и пое към малък коридор с декоративни колони.
Левана чакаше, облечена с рокля в тон с цветовете на пояса на Каи. Приличаше на гигантско ходещо знаме с ред звезди по подгъва и бял лотос отстрани. Имаше и пояс в огнено оранжево — цветът на изгряващото слънце на Земята.
От престорената любов към Републиката на Каи му се искаше да разкъса пояса и да я удуши с него.
Левана протегна ръце. Раздразнен или не, Каи нямаше друг избор, освен да ги поеме. Пръстите й бяха леденостудени.
— Мили съпруже — изгука тя, — домъчня ми за теб.
Той се намръщи.
— Колко време още смяташ да разиграваш този цирк?
