— Цирк ли? — изсмя се сподавено Левана. — Нима не е позволено на една жена да копнее за своя съпруг, без в това да се търси задна мисъл?
— Ако не искаш да изпразня стомаха си по време на коронацията, най-добре да сменим темата.
Лицето й стана твърдо като камък.
— Нашият брак е окончателен и необратим. Ти сам избираш как да реагираш на положението.
— Нима ми даваш избор? — Каи я дари с най-дипломатичната си усмивка. — Колко щедро от твоя страна.
Левана отвърна на усмивката му.
— Ето на, не е толкова трудно, нали? — Тя се обърна с лице към залата и хвана Каи под ръка. Той зърна драскотината там, където я бе порязал с ножицата на сватбата.
Това му вдъхна сили. В този миг прозвучаха роговете.
Вратите бяха отворени и зад тях се появи пъстрото множество. Каи усети, че очите му се уморяват от ярките цветове, пулсиращите лампички и пищните воали.
— Станете да посрещнете Нейно Кралско Величество, лунната кралица Левана Блекбърн, пряк потомък на първия крал Сайпръс Блекбърн, и Негово Величество, император Каито от Източната република на Земята.
Засвири лунният химн. Каи и Левана тръгнаха бавно по пътеката. Ако не бяха крещящите дрехи, атмосферата щеше да бъде мрачна.
— Научих нещо интересно, преди да дойдеш — подхвана Левана, без да сваля усмивката от лицето си. — Преди малко са задържали в подземните ни килии предател.
Стомахът на Каи се сви.
— Продължавай.
— Изглежда, един от съучастниците на Лин Синдер се е промъкнал в двореца ни. Става дума за онзи престъпник землянин — доколкото знам, се казва Карсуел Трън.
— Интересно.
— Дали знаеш каква е била целта му?
— Може би се е обидил, че не е бил поканен.
Левана кимна на тълпата.
— Все едно. Задържахме го, преди да е напакостил.
— Радвам се да го чуя.
— И тъй като скоро ти ще бъдеш провъзгласен за крал на Луната, а той е бил твой затворник, реших ти да избереш как да го екзекутираме.
Той стисна зъби.
— Съпругата ми ми оказва огромна чест.
Но докато Левана се опитваше да го вбеси, тя в действителност го успокои и Каи с облекчение научи, че Трън все още не е мъртъв.
Когато наближиха края на пътеката, той забеляза и останалите земни владетели. Торин вече беше тук — сигурно го бяха вмъкнали през някоя странична врата — заедно с представителите на Републиката и на другите нации. С известна изненада той съзря дори Лин Адри и Лин Пърл, които стояха до американския представител. Лицата и на двете бяха застинали в усмивка и макар че Каи ненавиждаше майката и дъщерята, изпита известна доза съчувствие. Левана си играеше с тях като котка с мишка, преди да я погълне. Първо се отнасяше благосклонно с тях, сетне ги наказваше, после пак се показваше благосклонна. Нищо чудно, че двете не смееха да шукнат.
На подиума стояха чародеи, стражи и един биоинжениран войник, облечен с красива униформа в контраст с деформираното му лице и тяло.
Каи се намръщи и се почуди защо изобщо Левана е довела на коронацията едно от тези създания. Присъствието им на сватбата не беше приятно за никого.
Светлината огряваше яркозелените очи на съществото и Каи свъси вежди. Стори му се, че…
Спъна се на първото стъпало, но успя да запази равновесие и да се изкачи догоре. Сърцето му все тъй силно туптеше в гърдите му и той си спомни, че Вълка е заловен, но Крес не знаеше какво е станало с него.
Каи вече знаеше.
Беше Вълка, но и не беше. Очите му бяха неспокойни, мрачни, пронизваха го и загатваха за жестокостта, която вреше отвътре.
Вълка изръмжа и пръв отмести поглед.
— Позна ли любимия ми войник? — попита Левана, когато стигнаха олтара с короните. — Променил се е доста, откакто го видя за последен път.
Каи беше бесен. Тя искаше единствено да види яда му. Искаше да му покаже, че тя контролира съдбата му, съдбата на страната му, съдбата на приятелите му.
Каи се опита да се съвземе. Двамата се обърнаха с лице към присъстващите. Това беше мигът, в който той щеше да прехвърли в ръцете на Левана половината от своята власт. Когато щеше да съобщи на страната си, че ако той умре, тази жена ще стане тяхна владетелка.
Цялото му същество отказваше да приеме това, но той знаеше, че няма друг избор.
О, звезди, дано Синдер се появи, повтаряше гласът в съзнанието му. Дано Синдер се появи.
— Земляни и лунитяни — рече Левана и протегна ръце към множеството. — Събрали сте се тук, за да станете свидетели на паметно събитие в нашата история. Днес ще коронясаме един землянин, моя съпруг, император Каито от Източната република, за наш крал. И също днес, аз ще бъда коронясана за императрица — първа от кралското ни родословие, която ще се свърже с нашите земни братя.
Хората нададоха радостни възгласи.
Е, лунитяните. Земляните заръкопляскаха учтиво.
— Моля ви да седнете — рече Левана.
Хората заеха местата си, а Каи и Левана пристъпиха към двете ковчежета със скъпоценности на олтара. Каи въздъхна и отвори първото.
Вътре, върху коприна, лежеше короната на императрицата. Беше с формата на феникс и обсипана с искрящи скъпоценни камъни.
