Когато стигна при Синдер, вече беше извън обсега на куршумите. Слава на звездите, за първи път Синдер стоеше настрани от битката. Някои от статуите около двора бяха съборени и Синдер клечеше зад една от тях, наблюдаваше и сякаш чакаше подходящия миг да се включи.
Ико се плъзна до нея и облегна гръб на статуята.
— Хубава реч.
Синдер се стресна, изви глава и едва не я цапна с юмрук по носа. Но се спря навреме. Очите й блеснаха от облекчение.
— Ти си добре — възкликна тя. — А Вълка?
— Не може да овладее гнева. Скарлет?
Синдер поклати глава.
— Изгубих я.
От нищото изскочи един от вражеските воини. Синдер блъсна Ико настрани и с металния си юмрук заби главата на войника в статуята. Тя се напука, а войникът се свлече в безсъзнание.
— Синдер, ти кървиш.
Синдер хвърли поглед към рамото си. Превръзката, която направиха в къщата, се бе напоила с кръв, но не се уплаши. Хвана Ико и я дръпна зад статуята.
— Левана се върна в двореца. Трябва да се вмъкна там.
— Мислиш ли, че Каи също е там?
— Сигурно.
— Тогава идвам с теб. — Кимна Ико.
Отчаян писък привлече погледа на Ико към битката. Жена от сектора за дървесина заби ножа в гърдите си. Ико ококори очи. Жената падна на колене, втренчена в предателската си ръка.
Синдер нададе боен вик и хукна към един чародей. Грабна ножа на стража до него, миг преди той да замахне и с един удар…
Ико затвори очи. Не можеше да гледа как някой умира всяка секунда дори когато беше враг.
— Ико, хайде!
Андроидът вдигна глава, видя как Синдер прескочи мъртвия чародей и пое към вратите на двореца с нож в ръка.
— Добре. Просто ще избием лошите. — Ико погледна осакатената си ръка, разклати я, пръстите й заиграха. — Хубав план.
И тя се втурна в битката, заобикаляйки труповете и онези, които се сражаваха. Настигна Синдер и двете влязоха през зейналите врати. Ико наби спирачки. Вдигна поглед нагоре до върха на масивната статуя в средата на залата.
— Леле!
— Ико!
Синдер дишаше тежко от другата страна на статуята и поглеждаше ту в едната, ту в другата посока. Здраво стискаше окървавения нож.
— Накъде ли е тръгнала? — попита тя.
— Към аеродрума, за да избяга и никой да не я види отново.
Синдер я стрелна сериозно с очи.
— Или е решила да повика подкрепление.
— Може би. Трябва да намерим Каи. Стига да може, Левана ще го използва срещу мен.
Ико подръпна една от плитките си, доволна, че въпреки лошото състояние на тялото й, косата й още изглеждаше добре.
— Коронацията трябваше да се проведе в голямата зала. Можем да започнем оттам.
Синдер кимна.
— Нямам достъп до схемата на двореца. Ще ме водиш ли?
Вътрешните синапси на Ико поработиха известно време, докато осмислят думите на Синдер. Тя си припомни плановете, диаграмите, картите и стратегиите. Вдигна здравата си ръка и посочи:
— Голямата зала е натам.
Битката беше в разгара си, а Скарлет чуваше нежния, но твърд глас на баба си. Вече беше изстреляла два пълнителя и бе видяла повече разкъсани стомаси и прегризани гърла, отколкото и в най-лошите си кошмари. Но войниците не спираха да прииждат. Един отряд мина на тяхна страна, но Скарлет не знаеше колко се бият с нея и колко против, но все нови и нови бойци идваха на мястото на загиналите.
Тъй като се боеше да не застреля някой от своите, понеже всеки окървавен цивилен приличаше на враг, Скарлет се насочи към ясните мишени. Чародеите с червени и черни роби лесно се забелязваха дори в хаоса. Всеки път, когато съвестта я гризеше, че отнема живот, тя виждаше как някой цивилен допира пистолет в собствената си глава или промушва до смърт свой близък. Тогава насочваше пистолета към сериозното лице на някой чародей и угризенията й изчезваха.
„Дръж пистолета с две ръце, казваше баба й. Знам, че по филмите не го държат така, но те не са в ред. Прицели се, като използваш предния и задния мерник. Не дърпай спусъка — притисни го леко. Той сам ще стреля, когато е готов.“
Чародейката залитна назад, а на червената й роба се появи тъмно петно.
Щрак. Щрак.
Скарлет бръкна в задния си джоб.
Празен.
Изруга. Сложи пистолета на кръста си, обърна се и се огледа за друго оръжие. Беше толкова вглъбена в прицелването, че чак сега съзря морето от тела и кръв край нея.
Пот се стичаше по челото й.
Колко хора бяха изгубили? А сякаш битката едва бе почнала. Защо имаше толкова умрели? Обзе я страх.
Това беше бойно поле. Касапница. И тя беше тук.
Въздъхна разтреперана. Гласът на grand-mere изчезна в мига, в който остави пистолета. Останаха само писъците и бойните викове. Непоносимата миризма на кръв.
Зърна една брадва, понечи да я вземе, но не можа да я издърпа и осъзна, че е забита в нечие тяло. Лицето й се изкриви, затвори очи, напрегна всичките си сили и я изтегли. Не погледна тялото.
Беше изтощена, с помрачено съзнание. Видя жена на средна възраст, която в първия миг й заприлича на Маха, но беше по-възрастна. Жената трепереше, едната й ръка бе разкъсана, а със здравата теглеше ранен мъж.
Скарлет се запрепъва напред с брадвата в ръка. Трябваше да й помогне.
