Кини го цапардоса с приклада на пушката си. Ико отскочи назад и стражът се просна по очи на земята.
— Имам чувството, че трябва да тръгна след нея — рече Кини.
Ико изръмжа, прекрачи падналия страж и заби пръст в гърдите му.
— Аз я познавам по-отдавна, господинчо, и ако има някой, който трябва да иде с нея, това съм аз. А сега отвори вратите.
Стражът вдигна вежди. Сякаш се чудеше дали да отговори, или да замълчи. Накрая се отказа и свали дъската, която минаваше през дръжките. Отвори вратите.
Ико пристъпи в голямата зала и спря.
Тук нямаше нито лунни благородници, нито земни водачи. Нямаше го и красивият й император. Само няколко пищно облечени лунитяни. По пода бяха изпопадали столове и човек с мъка можеше да се придвижва между тях.
— Той ни накара! — изкрещя една жена. Ико се втренчи в нея. — Ние не искахме да помагаме на земляните, но той ни заплаши, че ще бомбардира града. О, моля ви, не казвайте на кралицата.
Ико хвърли поглед назад, но ако се съдеше по зяпналия Кини, той също не знаеше нищо. Тя започна да си проправя път между столовете и тогава й хрумна, че който ги бе съборил, го е сторил нарочно, за да забави преследвачите.
Ико видя отворена врата зад огромния олтар. Една завеса при други обстоятелства би я скрила.
— Тази врата води към коридорите на прислугата — рече Кини. — Но пред нея също трябваше да има стражи.
— О, изглеждаш ужасно! — изпищя същата жена и запуши устата си. — Кой би си сложил подобно обаяние?
Преди възмутената Ико да измисли отговор, Кини каза:
— Вероятно император Каито е отвел земляните на аеродрума.
Лунитяните кимнаха, а неколцина посочиха отворената врата.
— Натам — рече противната жена. — Ще ги настигнете, ако побързате. И не забравяйте да кажете на Нейно Величество, че ние сме останали!
Те й обърнаха гръб и хукнаха.
Ико тръгна да търси най-прекия път към аеродрума, но стана ясно, че Кини знае накъде трябва да вървят, и тя го остави да води. Не след дълго аудиосензорите й доловиха гласове.
Свиха в един коридор и Ико видя стотици лунни благородници, които чакаха на опашка, за да отидат до подземните нива на двореца.
Сред общия брътвеж аудиосистемата й долови познат глас.
Каи!
Тя хукна. Лунитяните я забелязаха едва когато беше точно зад гърба им. Извикаха от изненада и се отдръпнаха, за да й направят място.
— Каи!
Тълпата се раздвижи. Каи и съветникът му стояха до вратата и приканваха хората да се движат по-бързо.
Той я погледна. Отдъхна си. Засмя се.
— Ико?
Тя се хвърли в ръцете му и за първи път не я беше грижа за изгорения панел на лицето й или за дупките по тялото й. Той я притисна силно.
— Ико! Благодаря ви, звезди!
Ала бързо отдръпна ръце, погледна над рамото й и когато съзря само Кини, радостта му помръкна.
— Къде е Синдер?
Ико също погледна назад. Кини се подсмихваше презрително — Каи бе прегърнал Ико. Тя стисна устни и също се подсмихна.
— Отиде да търси Левана. Според нас тя е в тронната зала.
— Сама?
Ико кимна.
— Прати ме да проверя дали всички сте живи и здрави.
Каи въздъхна ядосано и бутна Ико и Кини до стената, за да направи път на лунитяните, които чакаха да слязат по стълбите.
— Водим всички на аеродрума. Там ще бъдат в безопасност, докато битката свърши. Така Левана ще има по-малко кукли на конци. — Той стисна ръката на Ико и жичките й забучаха щастливо. — Ще успееш ли да отвориш аеродрумите, за да могат корабите да излетят?
Кини я изпревари:
— Аз знам кода.
Ико се обърна към него.
— Учил съм за пилот — рече той и равнодушно сви рамене.
Каи кимна с благодарност и макар да се чудеше как така страж на Левана им помага, с нищо не се издаде.
— Да свършваме тук тогава и да намерим Синдер.
Хиацинт стискаше ръката й, сякаш се боеше, че ако я пусне, тя ще изчезне. Излязоха от тунелите заедно с потока от хора в Централна Артемизия. Домът на Уинтър от детството й. И на Хиацинт. Тя се чувстваше като призрак. Като победител.
Няколко часа бяха минали, докато прекосят терена на Луната. Отидоха в някои от най-близките сектори, за да разнесат новината, че Селена е жива, и да призоват хората на оръжие. Не се наложи дълго да ги убеждават. Първият запис на Синдер и опитът на Левана да убие принцесата за пореден път бяха свършили своята работа — при появата на Хиацинт и Уинтър хората изпадаха в ярост. А мнозина вече бяха поели към столицата.
Още щом излязоха на повърхността, бунтовниците хукнаха към двореца с викове и с оръжие в ръце. Уинтър се опитваше да не изостава, но Хиацинт я държеше здраво и я дръпна навреме от прииждащата тълпа.
Дворът пред двореца вече приличаше на гробище, но битката продължаваше. Без да губят и минута време чародеите и безбройните вълци се нахвърлиха срещу придошлите. Възторжените възгласи в предните редици скоро се превърнаха в писъци. Все нови и нови хора обаче се носеха от тунелите. Уинтър разпозна някои от нейните войници, които се опитваха да отцепят мутантите от съюзниците им. Цареше хаос. Цивилните, контролирани от чародеите, ставаха врагове и понякога беше трудно да се определи кой на чия страна е.
Гърдите на един човек кървяха, раздрани.
