Уинтър полностью

— Аз взех под внимание съобщението, което си изпратил на чародея Мира преди смъртта й, както и двугодишната ти предана служба. Освен това сформирах екип, който да разследва твърденията ти за това… устройство, което Лин Гаран е изобретил, и по всичко личи, че си бил прав. Преди много години на една научна конференция той е разкрил прототип, наречен от него биоелектрическо предпазно устройство. Оказа се, че това откритие реши една мистерия, на която моите специални войници са се натъкнала по-рано тази година. Вече знаем, че Лин Синдер не е била единственият човек с инсталирано устройство. Мишел Беноа, жената, която години наред се е грижила за нея, също е имала такова устройство. Можем само да гадаем колко още съществуват.

Хиацинт не отрони и дума, но при тази новина сърцето му се преизпълни от радост. Синдер беше уверена, че не са били произвеждани други устройства, но може би тя е сгрешила. И ако е сгрешила… ако имаше още устройства… той може би щеше да успее да намери едно и за Уинтър. За да я спаси.

— Както и да е — рече Левана и махна с ръка във въздуха. — Вече търсим начини да не позволим подобно изобретение да достигне земния пазар. Но причината, поради която те повиках, беше да обсъдим какво да правим с теб. А аз имам наум една специална роля, сър Глина. Роля, която, струва ми се, няма да ти бъде неприятна.

— Моето мнение е без значение.

— Вярно, но мненията на доведената ми дъщеря имат някаква тежест. Във вените на Уинтър може и да не тече моята кръв, но хората признават, че тя е част от семейството, истинска любимка в двора. А аз толкова много обичах баща й. — Тя изрече последните думи с тиха въздишка, ала Хиацинт не можа да каже дали е истинска, или не. Кралицата се обърна с гръб.

— Нали помниш, че бях там, когато Еврет беше убит — каза Левана, гледайки пълната Земя през прозорците. — Той издъхна в ръцете ми. Последното му желание беше да се погрижа за Уинтър, нашата добра дъщеричка. Ти на колко години беше, Хиацинт, когато той почина?

С усилие на волята Хиацинт отпусна раменете си.

— На единадесет, Ваше Величество.

— Помниш ли го ясно?

Младият мъж стисна зъби, без да знае какво се иска от него да каже. Бащата на Уинтър и бащата на Хиацинт бяха кралски стражи и много близки приятели. Хиацинт беше израснал, възхищавайки се от Еврет Хейл, който бе запазил поста си дори след сватбата с Левана, принцеса по онова време. Той продължи службата си като страж дори след смъртта на кралица Чанъри, изчезването на Селена и възкачването на Левана на трона. Често повтаряше, че няма никакво желание да седи на трона до нея, а още по-малко да сяда между надутите и важни семейства на Артемизия, да пие вино с тях и да дебелее.

— Спомням си го достатъчно добре — рече той най-накрая.

— Той беше добър мъж.

— Да, Ваше Величество.

Левана погледна пръстите на лявата си ръка. Там не се виждаше брачната халка — или поне тя не му позволяваше да я види.

— Аз го обичах много — повтори кралицата и Хиацинт щеше да й повярва, ако смяташе, че е способна на подобно нещо. — Смъртта му едва не ме погуби.

— Разбира се, кралице моя.

Еврет Хейл беше убит посред нощ от един жаден за власт чародей и Хиацинт още помнеше колко тежко Уинтър преживя смъртта му. И колко безполезни се оказаха всичките му опити да я утеши и развлича. Помнеше и тъжния слух — как Еврет е загинал, защитавайки Левана и как тя е отмъстила за смъртта му, забивайки нож в сърцето на чародея.

Говореше се, че тя е ридала часове наред след това.

— Да, добре. — Левана отново въздъхна. — Докато го държах в предсмъртния му час, аз дадох дума да предпазя Уинтър — и без да я бях дала, пак щях да се погрижа за нея. Тя най-сетне е моя дъщеря.

Хиацинт замълча. Запасите му от безсмислени отговори се изчерпваха.

— И какъв по-добър начин да я защитя от това да назнача за неин страж човек, чиято загриженост за нейното здраве се равнява на моята? — Тя се усмихна, но в усмивката й се долови и намек на подигравка. — Всъщност самата Уинтър помоли да ти дадем този пост. Обикновено нейните предложения се коренят в безсмислици, но този път дори аз трябваше да призная, че идеята има достойнства.

Сърцето на Хиацинт затуптя лудо въпреки старателните му усилия да остане безразличен. Той? В личната стража на Уинтър?

Това беше мечта и същевременно кошмар. Кралицата беше права — на никого другиго не можеше да се има доверие, че ще се погрижи тъй добре за безопасността й. В много отношения той отдавна гледаше на себе си като на неин личен телохранител — със или без званието.

Но да бъде неин страж, не беше същото като да бъде неин приятел, а на него вече му ставаше трудно да върви по тънката граница помежду им.

— Смяната на стражата става в 19:00 — рече кралицата и се обърна пак към прозорците. — Ще се явиш на служба тогава.

Той прочисти гърлото си.

— Да, кралице моя. — И се обърна да си върви.

— О, и, Хиацинт?

По гърба му полази страх. Той стисна зъби и отново се обърна към кралицата.