Уинтър полностью

— Значи ще те виждам всеки ден, но трябва да се преструвам, че изобщо не те виждам, така ли?

Той отскубна ръцете си.

— Нещо такова. Съжалявам, принцесо. — Отстъпи назад и незабележимо се преобрази във воина стоик. — Ще бъда в коридора, ако наистина се нуждаеш от мен.

След като той излезе, Уинтър остана така, хапейки долната си устна, без да може да се отърси от краткото щастие, което се бе промъкнало в пукнатините на иначе разочароващата среща.

Загрижен съм за теб повече, отколкото трябва.

— Добре — измърмори на себе си тя. — И така става.

Тя взе малката кутия с бои, няколко четки и големия колкото юмрук Сатурн, който чакаше своя калейдоскоп от пръстени.

Този път Хиацинт малко се стресна, когато тя се подаде в коридора. Първия път я бе очаквал, но сега явно беше изненада. Тя потисна усмивката си, мина от другата му страна, плъзна се по стената и се настани до него на пода, кръстосала крака. Затананика си, докато слагаше пред себе си боите и четките.

— Какво правиш? — измърмори едва чуто Хиацинт, макар че коридорът беше пуст.

Уинтър се престори, че подскача.

— О, съжалявам — и погледна нагоре към него. — Боя се, че не те видях.

Той се намръщи.

Принцесата му смигна и като потопи четката в наситената небесносиня боичка, се зае с работата си.

Хиацинт мълчеше. Тя също. Когато първият пръстен беше готов, тя намести главата си върху бедрото му, за да й е по-удобно, и избра яркото оранжево. Над нея Хиацинт въздъхна и тя почувства в косата си лекото докосване на пръстите му. Загатване, намек за близост, след който той отново се превърна в статуя.

— Кондензирано мляко… червен боб… риба тон… още риба тон… о! — Крес се протегна към дъното на сандъка и едва не се прекатури вътре. Докопа един буркан и се измъкна победоносно. — Кисели аспержи!

Ико спря да рови в сандъка до нея, колкото да я стрелне ядно с очи.

— Веднага спри да се фукаш с твоите вкусови рецептори!

— О, извинявай. — Крес стисна устни и остави буркана на пода. — Добре направихме, че отворихме този сандък. Кухнята взе да се изпразва.

— Тук има още оръжия — обади се Вълка и раменете му се изопнаха, когато се наведе над един от другите сандъци. — Доста оръжия произвеждате за планета, която цял век живее в световен мир.

— Насилието и престъпността не могат никога да се изкоренят докрай — отвърна Каи. — И занапред ще се нуждаем от полицията.

Вълка издаде сподавен вик. Всички се обърнаха към него, а той извади от сандъка пистолет.

— Точно като онзи на Скарлет. — Завъртя го в дланта си, прекара пръсти по барабана. — Веднъж тя ме простреля в ръката.

Това признание беше изречено с такава нежност, сякаш Скарлет му бе подарила букет от диви цветя, а не го бе ранила.

Крес и останалите си размениха тъжни погледи.

Каи, който стоеше най-близо до Вълка, сложи ръка на рамото му.

— Ако тя е в Артемизия — рече той, — аз ще я намеря. Обещавам.

Вълка леко кимна и това беше единственият знак, че го е чул. Обърна се и подаде пистолета с дръжката напред на Синдер, която седеше в средата на товарното отделение и подреждаше намереното оръжие. Плячката им беше внушителна. Срамота беше, че когато се стигнеше до престрелка с лунитяните, оръжието в ръцете на техните съюзници можеше да бъде толкова опасно, колкото и оръжието в ръцете на враговете им.

— Този е пълен с медицински принадлежности и обикновени лекарства — обяви Ико. — Ако успеем да намерим сандък с гръбначен стълб за дроиди компаньонки и синтетична тъкан за уплътнение, това вече ще е нещо.

Крес се усмихна съчувствено. Ико носеше копринената блуза, която беше облякла, за да мине за прислужница в двореца в деня, когато отвлякоха императора, и високата й яка почти скриваше повредите в биомеханичния й врат и ключицата по време на битката на покрива — но не съвсем. Тя беше проявила изобретателност и с парчета от най-различни платове бе скрила останалите щети. Повече от това не можеха да направят, не и преди Синдер да се снабди с частите, за да завърши поправката.

— Това нещо дали е онова, което си мисля, че е? — Каи отново бе вперил взор в своя сандък. Той извади дялана дървена кукла, украсена с раздърпани пера и двойно повече очи от нормалното.

Синдер извади патроните от пистолета и го остави при другите.

— Нима искаш да кажеш, че и преди си виждал подобна грозотия?

— Венецуелски кукли на сънищата ли? Имаме няколко изложени в двореца. Изключително редки са. — Той огледа задната й част. — Какво прави тук тази кукла?

— Сигурна съм, че Трън я е откраднал.

Лицето на Каи се проясни.

— А, разбирам. — Той сложи куклата в сандъка. — Най-добре ще бъде да върне всичко това, откъдето го е взел.

— Естествено, че ще го върна, Ваша Царска Величественост. Срещу прилично възнаграждение, затова че съм ги намерил.

Крес се обърна и видя Трън, който се беше подпрял на товарното отделение.

Тя примигна. Имаше нещо различно у него. Превръзката, която носеше отпреди почти три седмици, когато зрението му взе да се възвръща, сега висеше на врата му. Освен това бе съвсем гладко избръснат, по-гладко от друг път, и…