— Любов — прошепна тя. — Любовта е завоевание. Любовта е война. Нищо повече.
— Не съм съгласна.
— Добре. — Левана прекара пръсти по облегалката на трона. — Да видим колко струва любовта ти. Откажи се от всички права върху трона ми и аз ще пощадя приятеля ти.
Синдер сви устни.
— Защо да не проведем избори? Нека хората сами да решат кой да ги управлява.
Трън отстъпи още крачка назад. С единия крак бе стъпил на ръба. Погледна към езерото и на лицето му се изписа тревога.
Синдер трепна.
— Почакай. Ще се откажа от трона, но отвън има десетки хиляди хора, които настояват да абдикираш. Тайната беше разкрита. Всички знаят, че аз съм Селена. Не мога да върна нещата назад.
— Кажи им, че си ги излъгала.
Тя въздъхна рязко.
— Освен това, в мига, в който го убиеш, аз ще убия теб.
Левана наклони глава, но въпреки обаянието й Синдер виждаше жената от записа. Това беше здравото й око, осъзна тя.
— Тогава ще променя условията на предложението си. Пожертвай себе си и аз ще го пощадя.
Синдер хвърли поглед на Трън, който гледаше с безразличие, сякаш не преговаряха за неговия живот. Той цъкна с език.
— Дори аз виждам, че сделката куца.
— Трън…
— Ще ми направиш ли услуга?
Синдер се намръщи.
— Кажи на Крес, че съм говорил сериозно.
Стомахът й се сви.
— Трън…
Той погледна Левана в очите.
— Добре, Ваше Краличество. Щом Синдер не иска, аз ще ви кажа, че блъфирате.
— Не преговарям с теб — сряза го Левана.
— Ако ме убиеш, губиш последната си разменна монета и Синдер печели. Затова дай да поговорим за твоите възможности. Приеми, че времето ти като кралица е изтекло и ни пусни да си вървим. Тогава Синдер може и да се смили и да не те екзекутира като предател. Или пък ме хвърли от терасата и…
— Добре.
Трън отвори широко очи. Единият му крак увисна във въздуха. Той извика и размаха ръце. Едната му ръка още беше вързана, а в другата стискаше ножа, който бе взел от къщата. Размаха ръце и се задържа на косъм.
Синдер хвърли ножа и пистолета и хукна към него.
Трън политна, но в последния миг се задържа и се хвана за ръба на терасата. Простена. Синдер се надвеси над него.
Левана се наведе напред.
Трън се пусна, но Синдер го хвана. Болка прониза раненото й рамо, но тя стисна зъби.
Трън я погледна и за първи път Синдер видя страх на лицето му.
— Благодаря — задъхан рече той. Замахна със свободната си ръка и удари Синдер в челюстта. Тя се сви назад, но не го пусна.
— Извинявай! Не бях аз.
— Знам — каза тя. Опря се с ръка на пода и задърпа Трън нагоре. Той почти успя да се прехвърли на терасата и потърси опора с краката си. Дори когато изцяло беше на пода, тя не го пусна, защото Левана отново щеше да го прати в бездната.
Твърде късно Синдер видя, че Трън се е освободил от въжетата. Сигурно през цялото време на спора им се е опитвал да ги пререже. Дори да паднеше в езерото, щеше да оцелее и да успее да изплува. А сега…
Трън заби ножа в бедрото й.
Синдер изпищя.
— Пак не бях аз — останал без дъх рече той. Издърпа ножа, вдигна ръка и се приготви пак да я прониже.
Синдер го блъсна и изби ножа от ръката му.
Трън я удари с лакът в гърлото. Тя остана без въздух и свят й се зави. Трън избяга, но към вътрешността на залата.
Синдер разкърши врат и си пое въздух. Все още замаяна, се приготви да атакува Трън.
Чу свалянето на предпазител.
Замръзна. Трън бе стигнал почти до парадния вход, стискайки ножа и пистолета, които тя захвърли, за да го спаси. Дулото беше насочено към главата й.
Синдер залитна, но остана на крака.
В залата отекна изстрел. Синдер се сви в очакване на болка, но вместо това чу яростна ругатня. Пистолетът на Трън се плъзна по пода. Тя разтърси глава и зяпна Трън, който с ужас гледаше окървавената си ръка.
— Съжалявам! — извика Крес. Тя се бе строполила до вратата и се опитваше да стане. Откатът я бе повалил. — Съжалявам, капитане!
Трън изруга отново. По челото му изби пот. Но когато погледна Крес, преглътна болката си.
— Хубав изстрел! — викна й.
— Крес — изрева Синдер. — Кралицата, Крес. Застреляй кралицата!
Крес изплака, но насочи пистолета към Левана.
Синдер се спусна към пистолета на Трън.
Трън хукна и Крес извърна очи към него. С едно движение той изби пистолета от ръката й заби ножа до дръжка в корема й. Пеперудената й рокличка се обагри с кръв. Тя зяпна Трън; не беше ясно кой от двамата е по-ужасен. Трън все така стискаше ножа.
Синдер грабна пистолета от пода и стреля срещу Левана, но тя се хвърли на пода и куршумът се заби в облегалката на трона. Синдер зареди, а в това време кралицата изпълзя и се скри зад него. Синдер отново стреля и на косъм пропусна крака й.
— Не! — извика Крес.
Остра болка прониза Синдер. Тя падна по гръб, притиснала с ръка раната. Трън застана над нея, стискайки ножа. Крес се опита да го издърпа, но той беше твърде силен, а и тя притискаше с едната си ръка раната на корема си. Вече цялата беше в кръв.
— Съжалявам — проплака Трън. Но не беше така самоуверен. — Съжалявам, съжалявам…
Крес го ухапа по ръката. Той сдържа вика си, но не пусна ножа.
