В едната си ръка Синдер стискаше пистолета, в другата — ножа. Опита да успокои побеснялото си сърце и да реши какво да прави, когато влезе в тронната зала. Сигурно Левана се криеше там, заобиколена от стражи и чародеи.
Ако стражите не бяха под нечий контрол, Синдер щеше да ги овладее и да ги използва като защитна бариера. Щеше да изчака удобен момент и да застреля Левана. Колебанието не влизаше в сметката.
Защото Левана нямаше да се поколебае да я убие.
Стигна вратите на тронната зала с герба на Луната. Преглътна. Искаше й се да почувства колко са хората вътре, но вратите бяха плътно затворени. Беше загадка какво има от другата им страна.
Засада, шепнеше й здравият разум. Капан.
Синдер облиза устни, приготви се, блъсна вратите и се пъхна в залата, преди да се затръшнат в лицето й. Беше готова за удар, за куршум, за всичко друго, но не и за тишината вътре.
Имаше само двама души и помещението изглеждаше много по-голямо, отколкото по време на сватбеното угощение. Столовете още бяха там, някои, прибрани до стените, други — изпочупени на пода в хаоса, който тя бе предизвикала.
Тронът беше на мястото си, а на него седеше Левана както преди. Ала не с обичайния жесток и презрителен израз на лицето; беше отпусната, примирена. Роклята й с цветовете на Източната република бе подигравка с всичко, което Каи и страната му защитаваха. Обаянието й се бе възвърнало. Беше извърнала встрани лицето си, над което се спускаше лъскавата й коса. Виждаше се само върхът на носа й и част от рубиненочервените й устни.
Другият човек в залата беше Трън. Синдер затаи дъх, но слаб лъч надежда я озари. Може би това бе лунитянин, който се беше преобразил на Трън. Тя присви очи подозрително и остана на място.
— Време беше — рече Трън с язвителен глас. — Нямаш представа колко мъчителни бяха последните минути.
Сърцето на Синдер се сви, надеждата й угасна. Това наистина беше Трън. Стоеше опасно близо в края на терасата, откъдето тя беше скочила. Ръцете му бяха вързани зад гърба. Светещата папийонка беше изчезнала, а от лилавия му костюм бе останала само ризата с разкопчана яка. Имаше дупка на бедрото, а над коляното — засъхнала кръв. Под панталона се виждаше подутина — явно се беше превързал набързо.
Синдер прати мисловната си енергия към него, но Левана го държеше здраво като в железни окови.
Трън огледа окървавените дрехи на Синдер и оръжията в ръцете й. Вдигна вежда.
— Лош ден, а?
Синдер замълча. Тя все още чакаше изненадваща атака. Куршум в сърцето. Страж, който изниква от сенките и я просва на земята.
Нищо не се случи.
Нито звук, освен тежкото й дишане.
— Кракът ти?
Трън сви рамене.
— Боли ужасно, но няма да умра. Освен ако раната се инфектира, което е напълно възможно предвид мръсотията в затвора.
Синдер хвърли поглед през рамо да се увери, че никой не се промъква откъм коридора, и пристъпи плахо напред.
Трън отстъпи назад. Една крачка по-близо до ръба.
Синдер спря.
— Не се приближавай — рече Левана. Гласът й беше кротък, уморен и нямаше нищо общо с високомерната радост, с която нареди екзекуцията й. Не повдигна глава. — И не те съветвам да вдигаш оръжие. Освен ако вярваш, че е късметлия като теб.
— Дори по-голям.
Трън кимна, но не каза нищо, а Синдер остана на мястото си. Погледна го и изрече безгласно една-единствена дума: Крес?
Безразличието му изчезна и той поклати леко глава. Синдер не разбра какво означава това — че не знае къде е Крес, или нещо лошо се е случило и той предпочита да не говори сега.
Изведнъж ръката й помръдна и вдигна пистолета към главата й.
В същия миг тя стисна зъби и я принуди да спре. Отдъхна си, когато ръката й я послуша.
Синдер изръмжа и свали пистолета.
Левана се разсмя, но смехът й беше горчив.
— Предполагах, че така ще стане — тя потърка челото си. — Днес не съм… на себе си. Но май и ти не си.
Синдер се намръщи. Защо Левана успя да я контролира навън, а сега не можеше? Дали защото силата й е била твърде крехка в онзи миг, докато се опитваше да контролира толкова много хора, или кралицата отмаляваше? Може би записът с истинското й лице бе разрушил способностите й.
Това обаче не й пречеше да контролира Трън, но пък, ако трябваше да бъде честна, и едно дете би успяло да го контролира.
Левана въздъхна.
— Защо, Селена? Защо искаш да ми отнемеш всичко?
Синдер присви очи.
— Ти се опита да ме убиеш, забрави ли? Ти седиш на моя трон. Ти се омъжи за приятеля ми! — Думата изскочи от устата й, преди да помисли. За първи път я изричаше гласно. Дори не беше сигурна дали е вярно. Но така поне й се струваше, нищо че Каи бе женен за леля й.
Но Левана не слушаше.
